автор: amirlin

Светлината се счупи на две.
Едната половина падна и се удави в блатото.Другата се спаси като по чудо.Мечо не успя даже да извика.Знаеше,че спасението идва-не винаги и не на време,но беше сигурен,че го има.
Миризмата имаше мъгливо-сладникав вкус и щипеше на езика.Погледна нагоре и я видя.Заля го лудия й смях,а белотата на кожата й го заслепи.
-Казах ти,че си обречен-изсъска новата му позната-Мога да ти подам само едната си ръка,другата я отрязаха преди време.Не че ми липсва,просто знам че я няма.
-Защо да ти вярвам-попита Мечо-Толкова си бяла и хубава,толкова светла и истинска,а толкова ти се иска някой да повярва в теб,че си готова да загубиш и другата си ръка.
-Не съм готова,и никога няма да бъда.Не очаквай от мен невъзможното.Само се опитвам да променя резултата.Понякога ми се иска да намеря средата на нещата.
-Но ти си родена с отрова на устните,студена като камък,и знам че нямаш сърце.Чудя се само как си толкова бяла.Страхувам се от тази твоя белота.Заслепява ме.Не виждам спасението си……….


За това как Мечо повярва и намери спасението си в една бяла змия,в следващия епизод