автор: biskata

Облак бял
се превива от смях,
а от синьо
прелива небето.
От любов
ще се пръсне до тях
и от истинска
радост сърцето.

Не сгреших
ли да мина от тук,
дали
ще понеса
чудесата.
Всяка крачка
е спомен и звук,
а опасност
е красотата.

Хоризонтът
изкъпан блести.
Изотерми
балконите
свързват.
Не докосвам
земята почти
и е пълно
сърцето
ще гръмне.

Ще избухне
от щастие.
Знам,
ти, от
волния
вятър лyдеещ
ще научиш,
аз минах
от там,
улицата
където живееш