автор: Angela

Не искам повече да страдам.
Не искам повече да ме боли.
Съдбата грешките ми не прощава.
Сърцето не престава да тупти.
Обичам те! Това е всичко.
Дали е малко или много?
Защо ми трябва да отричам,
че ден дори без теб не мога?
И с вятъра безкрай се разпилявам,
преследвам този сладък нежен зов
и се опитвам пак да отстоявам
едничкото си право - на любов,
която да ме извиси, а не да падам
под удара на хорските мълви.
Не искам повече да страдам.
Не искам повече да ме боли.

...

Не исках повече да страдам.
Не исках повече да ме боли.
Но всъщност, все така си продължавам
и за това не си виновен ти.
Надеждите оставиха ме вече.
Мечтите ми отдавна са сами.
Със всеки ден си ти все по-далечен
и болка от душата ми вали.