автор: ida

на Марта, защото й обещах


Chez le boulanger un fourneau fantastique.
Sa fenêtre allonge une lampe de face
uniquement le lundi et avant l’aurore.

Quand le vent y s’était envahi,
il preta l’oreille - le vent me l’a dit –
il a entendu comme avec la lune
le boulanger parlait pendant qu’il pétrissait.
Tantôt la lune riait gaiement,
tantôt elle quelque chose tristement
chantait en traînant la voix.
Et de cette façon, merveilleusement et doucement,
dans la pâte se trouvaient
le rire de la lune et le chant de le lune,
sa lumière jaune pâle.
Et les brioches, le pain, pétrissés du boulanger,
jamais vus delicieux étaient après ça.
Pas selement savoureux, ils étaient miraculeux!
On avait raflé vite le pain lunaire.
Et toute la rue vivante, comme pendant le jour,
sentait bon en lumière brûlée…
Les miettes, qui réstaient, le boulanger les ramassait dans sa main
et il les jetait aux oiseaux –
les mêmes colombes, qui distribuaient les letters lunaires.

Et les gens?
Les gens, qui réussaient à manger
un petit morceau du pain lunaire,
on raconte,
en pleine lune,
ils pouvaient un peu s’envoler.

Оригиналът:
Чудния пекар от понеделник
автор: Дора Господинова - Марта

Пекарят си има приказна фурна.
Прозорецът и протяга лампен анфас
единствено в понеделник, преди зората.
Когато вятърът в нея се втурнал,
подслушал - разказа ми -
как със луната
пекарят говорел си докато месел,
тя ту се смеела весело,
ту нещо тъжно припявала
и така, чудесно и лесно,
в тестото попадали лунния смях и лунната песен,
бледата и светлина
И кифлите, хлябът, който пекарят омесвал
небивало вкусни били след това.
Не само вкусни, направо вълшебни!
Разграбвал се лунния хляб,
и цялата улица, оживена по дневному,
ухаела на препечена светлина.
Трошиците хлебни,
които оставали, пекарят събирал в ръка
и хвърлял на птиците -
същите гълъби, които разнасят лунни писма.

А хората?
Хората, които успявали,
да вкусят от лунния хляб, при пълнолуние -
така се разправя -
можели малко да полетят.