автор: gorski

Стихът ми крехък за цветята
е посветен на тебе, Анна -
да чуеш как над езерата
потайно пее vox humana*.

Те спят под нашите клепачи
и само в мигове пред бури
внезапно глас крилат проплаче,
укрит в крайбрежните папури.

Когато всеки хор се скрие
и от земята кръв заблика,
срещу неправди и стихии
единствено поетът вика.

Пронизва този глас сърцето,
прозвънва чистата му лира
и жален тон ечи, догдето
светът се ражда и умира.

Гласът е тих, ала се мята
в простора като чучулига
и известява на земята,
че ново утро пак пристига...

И аз такава орис нося -
и непосилна, и желана:
стиха си тих да омагьосвам
в огромно ехо - vox humana.


__________
*Vox humana - човешки глас. - Б. пр.

Превод: Иван Вълев