Вечерна всекидневна есен
и мракът прихлупва деня,
отдавна шумът е смесен,
незабележимо опустява града.
Всеки в дома се прибира
с грижите за утрешния ден,
пред магазините се спира
и си тръгва пак огорчен.
Всичко нелепо, страшно,
а зимата нахлува отсега,
колко е непоносимо мрачно
без пари да си майка и баща...
Такава е орисията наша
гърчим се "до немай къде",
забъркахме си такава каша,
че кой ли ще ни отърве?...