автор: pastirka

Почти се бях отказала да вярвам
във чудото, което ще се случи.
Но знаех, че граблив е всеки гарван,
а на добро от кучето се учим.

И не забравях, че човек отрича
и род, и кръв за някакви облаги.
Че трудно ще започне да обича,
когато крие слънцето в дисаги.

Почти условна, моята присъда
изглеждаше от другите по-лека.
Но аз живеех с чувство на осъден,
отказал се от вярата в човека.

И щом го срещнах - истински, каратен,
усмихнат, незлоблив и всеотдаен,
помислих, че от Бога е изпратен.
- За малко съм, - ми каза той - под наем!