и понеже не можех да викам
когато раздробявахте вътрешностите ми
на малки кървави купчинки
а понякога смятахте
че е за мен привилегия
защото си служехте
с нож и вилица
и после избърсвах
кръвта си по ръцете ви
в косата си
и понеже ме бяха създали
мама и татко от
пясък утъпкан и мокър
след тропота на диви коне
и не можех да викам
и ви обичах
защото смачканият пясък
е мазохистичен
и понеже не можех да викам
започнах да разкървавявам
кожата по главата си
и на другия ден
позарасналия си скалп
го разбивах
отново
и отново
и вече месеци
раните
не ги оставям
да зарастнат
/навярно ми
трябва усмирителна риза
за да не ползвам
ръцете си/
и накрая
ви хвърлих
червата си и ви
казах „Яжте”
добре поне
че ми остана сърцето
и защото избягах
и не можете да ме хванете
за да ме ръфате
раните уж ще да зарастнат
но понеже не мога да викам
още кървят
във косата ми.