автор: amirlin

Събуди се без да е сънувал.
Нямаше време за сънища.Беше толкова ангажиран с ежедневните си задачи,че сънуването си оставаше просто загуба на време.Замисли се сериозно как да избяга от черната жена и сестра й,но не бе живял достатъчно дълго,за да попита опита си.Размърда крачета,поопъна вратле и стана.
Гумената кукла беше изчезнала.Там дето я видя за пръв и последен път,в левия долен ъгъл на стаята откри само парче плат и пепел от цигара.
„Какво пък”-каза си Мечо-”Тя беше само едно гумена кукла без крака.Не би могла да ми бъде от полза.А и следите оставени от нея говорят сами по себе си.Не си струва даже да мисля за тях.”
Огледа се наоколо.Опита се да си спомни как е попаднал тук,но и спомените му изневериха.Разсърди се на себе си,защото забравянето бе част от краткосрочните му планове за оцеляване,и за беда наистина беше забравил всичко.
Времето спря.Мечо се опита да го върне,но то нямаше намерение да се съобразява с едно изгубено мече.И така Мечо остана без време.

За това как Мечо си върна времето и счупи стъклото в следващия епизод.