Несбъднати мечти на лятото
изгарят в пожара на сърцето ми.
Душата ми разстила ведрина на кръстопът.
Ръцете ми прострени не спират топлината на слънцето.
Тихо капе есента.
Полекичка облича ме в червено безкрайна доброта,
а плодовете от полето пращат сладък аромат.
Удавям есента в узряло вино.
А тя крещи, че ме обича.