Под черниците сяда на мократа сянка
синьото тихо, сбрало на птици викът
сякаш шепичка само от свежия пламък
карамелено чист и блестящ е светът
И блестят в лъчи по пастелните облаци
разпиляните струи на есенен дъжд
под черниците само шушука пияно
ферментирало ехо поело на път