Здравей Е.
Цяла нощ ме тормози една оса. Жужи и жужи, а никъде не се вижда.
Рано я виждам край прозореца. Една такава странна. Само дупе и крила.
Утепах я. Успокоих се.
Следващата нощ пак жужи. По слух, по нюх и ударих с чехъла библиотеката.
Излетя към прозореца - получи си с чехъла.
Гледам я - абсолютно същата.
Бре, каво ли има. Надигнах есето на Енгелс за руската външна политика - заядливо, ама оси в него няма.
Рано се заех за по-сериозно изследване. Разбутах книгите в библиотеката и видях в "Советское государственное право" цяло гнездо.
Някога това е било учебник. Хиляди студенти са вземали изпити по него. Пъхали са стотици страници в главите си. Реката на времето е измила дънерите, но все още по главите са останали някакви трески.
Запитах склеротиците. В тях паметта им е само от трески и като тръснат с глава и треските се пренареждат. Пластовете на времето са се отлели и тук таме стърчат самотни скали и плуват отломки от живота им. Опитват се да се наместят, но все по трудно им е да станат лодка.
Замислих се как си едновременно невероятно млада и лепиш стари светове. Опитваш се да скалъпиш своя. От руйните на стария.
Руйните на старите светове са станали ритуали. Питам се какви ще са твоите ритуали.
Ще кажеш, че надничам в бъдещето. Права си - това е моя ритуал. Всяка сутрин надничам и все по-хубаво го виждам. Погледни го с моите очи.
А в същност мразя и се боя от осите.