автор: vavilon

Моята вяра иска да ме провокира. Не направо. Обикновено е скрита. И дебне. Праща цели шепи целувки.И ме моли да повярвам в невъзможното.
Във вихъра на танца събуждам отминали страсти. Тялото излъчва топлината на екзотичното. И обичам, и мразя. Плача и се радвам едновременно.Щитът на надеждата е тук, около мен. Пази ме кротко, целувайки нежно устните.
Житейските бури се прокрадват тихо и скромно към Сърцето.Те са като Дявола - коварни, егоистични, злонамерени. А как искам да обичам!
Една сълза намира пътя към духовното и галено ми намига. Това е моята сълза, там близо до Сърцето смелостта е синоним на мъжествеността....Как да оцелея, когато падам? Как да повярвам в собственото си несъвършенство? Тъгата е моята приятелка. Болката е седнала на пейката вън и ме очаква. Сълзите се стичат по лицето и събуждат съкровеността. Моята вяра - това съм Аз. Когато страдам, страда и тя. Капчици кръв попиват в пуловера. Събличам го и го хвърлям в коша за пране. Недоволството ми се превръща в бунт. Пространства - мъка и лъжи.
Научи ме да обичам!
Научи ме да притежавам теб!
Научи ме какво е спокойствие!
Ронят се капки от жалост по пътя на обичта. Дълги часове, кошмарни сънища, любопитни очи.Тишината ме превзема . Къде са птиците?
Дланите докосват, теб моя вяра. Бурята отминава. Сезоните се преплитат в дълго приятелство . Птиците се подгонени от хищника Живот.
Пуснах любимия си диск. И стонът спря. Безверието отвори устни. Загубата проточи шия. А животът разбра кого обичам най-много и ми даде благословията си за моята вяра. Тя е вяра в непоклатимите човешки ценности и в онези лицеприятни мисли, които спасяват винаги Душата.
Градивното е вярното. Истината, от нея често боли, но и чрез болката се живее. Ще запазя върху лавицата твоята снимка, моя любов. И ще запея песен дълбока като планинска река. Нека бъде химн на верността. Да бъде, вярност, казах!