автор: georgiianakiev

А     К     Т           Ч     Е     Т     В     Ъ     Р     Т     И
В приемната Паисий чете от малка тетрадка. Лаврентий съсредоточено  слуша.

ПАИСИЙ        - Не, братко, не ми харесва така.
ЛАВРЕНТИЙ        - Прекрасна  реч, блестящи слова! Прочети пак, прочети да чуя как гали ухото.
ПАИСИЙ        / Чете  вяло, без охота / - Като събра в разкошните си палати
        дълбокоуважаемите си велможи и боляри реши: с благоговейната
        повеля на негово премудро честейшество... Не, не, Лаврентий!  
        /Захвърля тетрадката/. Така не бива да се говори на людете. Студена
        и бездушна е тази реч. Блести, но не топли.
ЛАВРЕНТИЙ        - Мудрото не може да се изкаже с прости слова.
ПАИСИЙ           - Человек не изказва речта си, за да видят колко е мудър, а да стопли
        ближния, да жигоса заблудения, да заклейми неразумния.
ЛАВРЕНТИЙ        - Така пишат всички: историци, философи, поети.
ПАИСИЙ        - Не съм ни поет, ни философ. Написах тази историйца  и за овчарите, орачите и копачите.
ЛАВРЕНТИЙ        - Ти си луд! Нови канони ли ще въвеждаш в книжната реч. Защо?
ПАИСЙЙ        - На нас ни трябва история, която всеки да разбира. Да се чете и
        разказва и по събори и тържища, по тлаки  и седенки. Да се учи в
        школото, да стигне до всеки български дом, до всеки българин.
ЛАВРЕНТИЙ        - За да запазим българското и станем по-мудри и могъщи, ние трябва
        да почерпим опит от всички, които са преди нас и имат свободата си.
ПАИСИЙ        - По-мудри и по-могъщи може да станем, но по-българи това няма да ни направи.
ЛАВРЕНТИЙ        - А как ти ще ги направиш по-българи, питал ли си се?
ПАИСИЙ        - Като им дам да четат истинска българска история. Чужденецът
        чуждо и бегло за  нас пише. Така ограбва не само историята ни, но и
        езика ни и после ни хулят, че нямаме изтънчен и богат език. Как ще
        имаме щом унищожават книжнината ни, а агарянинът най-безсрамно
        векове наред кастри езика ни.
ЛАВРЕНТИЙ        - Езикът никой не може да окастри, щом люде на него говорят.
ПАИСИЙ        - Може, братко, може.
ЛАВРЕНТИЙ        - Как?
ПАИСИЙ        - Така. Бие - своя дума туря, псува - своя дума, глобява - своя
        дума. Ако продължава така, ще дойде време брат си да погребеш, само
        ще ръмжиш като куче, ще мучиш като говедо. Писмена ни трябват,
        Лаврентий, без писмена всичко се забравя, корените съхнат. Ние
        трябвва да дадем тази книга на людете.
ЛАВРЕНТИЙ        - А как  ще стигне тя до българите?
ПАИСИЙ        - Като се преписва от всички, които могат да пишат.
ЛАВРЕНТИЙ        - Кой ще я  носи на людете?
ПАИСИЙ        - Аз, ти - всички, на които е мила България.
ЛАВРЕНТИЙ        - Да  застанеш на върха на Атон с една единствена книга в торбата,
        пред една поробена, гладна и окаяна България, пред една България,
        където един на стоте знае да чете и да бълнуваш да стигне до всеки
        български дом, до всеки българин - това е безумие, Паисий!
ПАИСИЙ        - Нам сега безумци са ни нужни, братко. Прекалено умните правят
        метани  на агаряните, палят свещи на фанариотите
ЛБАВРЕНТИЙ        - Да дадеш на неграмотния книга е все едно да вземеш слепеца за
        водач. Кой ще слуша на събора или на седянката разни истории - никой.
ПАИСИЙ        - Миналата година бях в едно село близо да Златица - Протопопинци.
        На една  проповед, в малка църквичка, им разказах за Крун и за
        Тривелий. Взех една книга и се престорих, че чета. Зваеш ли какво стана?
ЛАВРЕНТИЙ        - Интересно!
ПАИСИЙ        - Отначало всички мълчеха като онемели, сякаш не вярваха на ушите
        си. После по лицата им изгря някаква  непозната радост и видях как
        сълзи се стичаха по лицата на сурови мустакати мъже. Полека-лека  
        душите им се отваряха  за познатото слово и излъчваха решителност и
        сила. Когато свърших, спонтанен вик заля църквата, а людете,
        вперили поглед в мен, заприиждаха към аналоя. “Що става, мисля си,
        Боже мой! Какво искат от мене? Дали не съм погрешил  нещо!” А те
        застанаха пред мене, коленичиха и протягаха ръце да докоснат
        патрахиля, расото. После се протягаха и целуваха книгата като икона.
ЛАВРЕНТИЙ        - Трогателно!
ПАИСИЙ        - На другия ден в метоха дойде един старец - дядо Груьо. Почукваше
        така с тояжката и разбрах, че е сляп. Застана пред мене, взе гъдулката
        и запя песен за Крун и за Тривелий. Не можах да се сдържа, прегърнах
        този свят българин и бях щастлив, че не вижда сълзите ми. А той
        опипа с ръка лицето, избърса с длан сълзите ми и дума: “Не плачи,
        отче Паисий, Крун и Тривелий ще живеят, докато на земята има
        българи.” На другия ден тръгна да пее по друмищата.
ЛАВРЕНТИЙ        - Богоугодно, но за такива проповеди агаряните не прощават.
ПАИСИЙ        - Вика ме каймакаминът в Златица на другия ден.
ЛАВРЕНТИЙ        - И що?
ПАИСИЙ        - Изгори един невинен требник, а людете плакаха за него като за
        умряло. Дълго ме молиха и аз обещах да им занеса друга такава книга.
        И ще занеса. В Балкана народът се пробужда вече. Настрана ли ще
        стоим ние - владетелите на човешките  души?!
ЛАВРЕНТИЙ        - Ти си пастир, не бива да сееш  неподчинение. Манастирът ще запалиш.
ПАИСИЙ        - Кому е нужен пастир, който не върви подир стадото си? На Бога, на
        дявола или на султана? За игуменския сан ли се  страхуваш?
ЛАВРЕНТИЙ        - За доброто на манастира ме боли.
ПАИСИЙ        - А не те ли боли, когато стъпват върху душата ти! Докога ще мълчим
        като виновни пред агаряните и като недостойни пред фанариотите.
ЛАВРЕНТИЙ        - Ти си  непоправим и пътят ти ще свърши в тъмницата, пребит от
        агаряните, презрян от братята, отлъчен от Църквата!
ПАИСИЙ        - В българската земя, Лаврентий, българинът ще каже какво е добро и какво зло.
ЛАВРЕНТИЙ        - Усмири се, братко. След последната ти проповед Хилендар е
        настръхнал. Управата роптае и се заканва най-строго да те накаже.
        Вчера от Карея довтаса и  Серпион, а това не вещае нищо добро.
ПАИСИЙ        - Ох, проклета болка!
ЛАВРЕНТИЙ        - Пак ли корема?
ПАИСИЙ        - Ей тука вътре, нещо пие, пие.
        
ЛАВРЕНТИЙ        - Ела да ти дам пак от онази отвара.
Двамата влизат в килията. На път за олтаря през        
приемната преминават Серпион и Висарион.        
        
СЕРПИОН        - Вината е твоя, отче Висарионе. Не трябваше да  допускаш в светата
        обител да се държат  обидни, недостойни проповеди.
ВИСАРИОН        - Нима можех да допусна такова светотатство: един полуграмотен
        монах да се подиграе с учени, историци, граматици.
СЕРПИОН        - Това не е подигравка, а направо гавра!
ВИСАРИОН        - Този път Паисий премина Рубикон. Съветът на светите старци строго ще го накаже.
СЕРПИОН        - Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват. Какво ще му  
        направят - най-много десет дни на пост и молитва.
ВИСАРИОН        - Той има и други прегрешения.
СЕРПИОН        - И други. Какви?
ВИСАРИОН        - Порочни, небогоугодни: при пожар в Симопетра, вместо да помага,
        откраднал позлатена икона и я продал.
СЕРПИОН        - Измислици Херонимови. Седмица след пожара тази икона беше
        намерена в пепелта, монасите дълго са търсили някой си керванджия,
        да му благодарят, задето е спасил библиотеката на манастира.
ВИСАРИОН        - И това е бил той?
СЕРПИОН        - Да.
ВИСАРИОН        - Няма ли да му благодарим и ние, както е редно?
СЕРПИОН        - Бог ще му благодари. Да влезем в олтаря, да помислим как занапред
        да не се допускат такива проповеди /излизат/.
        
През приемната преминават Хероним и Бранимир.        
        
БРАНИМИР        - Овой  брат пак го заяде корема като Попея мераците.
ХЕРОНИМ        - От сухоежбината е. Толкова години все по пътищата.
БРАНИМИР        - Бога ми, не е у ред този човек! Единият му брат - игумен, другият -
        хаджия, от богат по-богат. За торба злато в Зограф - параклис прави, а
        този щурчо блъска за трима.
ХЕРОНИМ        - Чу ли каква проповед направи. Манастирът разбуни.
БРАНИМИР        - Казват, история българска написал.
ХЕРОНИМ        - Всяка кранта иска ат да се стори.
Бранимир        - Отец Серпион ще му оскубе гривата.
        
Влизат Висарион и Яни.        
        
ВИСАРИОН        - Добър ден, помага Бог, момчета.
ХЕРОНИМ        Целува му раболепно ръка.
        - Добре дошъл, твое преосвещенство.
ВИСАРИОН        - Отче Бранимире, повикай игумен Лаврентий. Трябва да поговоря с
        него. /Бранимир излиза/
ХЕРОНИМ        - Как е драгоценното ви здраве?
ВИСАРИОН        - Ох, не ме бива вече, чадо – старост!
ХЕРОНИМ        - Ще се моля на Бога да не ни лишава от такъв достоен и мъдър пастир!
        
Влизат Бранимир и Лаврентий        
        
ЛАВРЕНТИЙ        - Добре дошъл, твое преосвещенство.  /целува му ръка/
ВИСАРИОН        - Дойдох при вас, отче игумене, за да разбера защо в последно време
        Хилендар не живее по Божите закони.
ЛАВРЕНТИЙ        - Има някаква грешка, светейшество ти. Наклеветени сме.
БИСДАРИОН        - Смут и неверие цари сред братята след последната проповед на
        Паисий. Недостойно той забрави истинските светци, а отслужи
        литургия за непознати на църквата апостоли.
ЛАВРЕНТИЙ        - Стари монаси си спомнят, че някога са се чели имената на такива апостоли.
БРАНИМИР        - Отец Найден, царство му небесно, всяка година колеше курбан за
        свети Тривелий.
ВИСАРИОН        - Измислици! Бог ще стовари гнева си върху  тази обител, ако тук се
        провъзгласяват за светци незаслужени личности.
Влиза Паисий        
        
ЯНИ        - Паисий майстори светците като грънци в дюкяна. По колкото искас,
        по толкова ги харцис. /смее се сам/
ПАИСИЙ        - Не равни тези великомъченици с твоята воняща стока, търговецо!
ВИСАРИОН        - Ти бълнуваш, Паисий.
ЯНИ        - Простацко, кир, простацко.
ВИСАРИОН        - Църквата не познава такива светци и ние не можем да се молим за тях.
ПАИСИЙ        - Има, твое преосвещенство, има и много молитви трябва да отправим
        към Бога, за да ни прости тяхното забвение.
БРАНИМИР        - Вярно ли е, Паисий, че на времето българският род е имал светци,
        които  са се тачели и в ромейската земя?
ПАИСИЙ        - Години аз обикалям библиотеките в Атон и до немската земя затова
        ходих. Така от много книги съвокупих сию историйца, в която съм
        казал нещичко за тези светци.
ЯНИ        - Историята е лъзя, измисльотини людски. Както ресис - така лъзес.
ПАИСИЙ        - Ако в това писание съм излъгал с едно слово макар, нека бъда
        проклет от Господа, Бога Саваота и от триста и осемнадесетте отци.
        Жал ме хваща, братя, по люде, които се искат да знаят за своя род и се
        срамуват да се наречат българи. / сочи Яни /
ЯНИ        - А що да сторя, като съм имал злочестината да се пръкна българин.
        Ако на тържището говоря по български, кой ще ме разбере, кой ще
        купи стоката ми. Прост и неук род сме ние. Прост и недодялан е и
        нашият език. Език да подкарас говедата, да прогонис куцето, но не и
        да превъзнасяс стоката.
ПАИСИЙ        - Мълчи, нечестивецо, вразуми се!
ЯНИ        - Както в дюкяна се търси най-хубавата стока, така и аз си избирам най-изтънцения език.
ПАИСИЙ        - О, неразумни и юроде! Поради що се срамиш да се наречеш българин
        и не четеш на своя език и не думаш. Или не са имали българите
        царство и господарство? Толкова годиних са царували и са били
        славни и прочути по цялата земя! Много пъти са вземали данък от силни
        римляни и мудри гърци. И царе и крале са давали своите
        щерки за съпруги, за да имат мир с българите. Първом те се нарекли
        царе, първо те са имали  патриарх, първо те се  кръстили, най-много
        земя те завладели.
БРАНИМИР        - Ако е така, защо людете не знаят?
ВИСАРИОН        - Каквото е било - знае се.
ЛАВРЕНТИЙ        - Това за царете откъде го знаеш?
БРАНИМИР        - Во книга щампано ли е?
ПАИСИЙ        - В немската земя прочетох книгата на Маврубир. Този латинец е
        написал кратка история на българските царе.
ЛАВРЕНТИЙ        - И що?
ПАИСИЙ        - Славни и силни били българските царе. Юначен и многоброен бил български род.
БРАНИМИР        - А сербите?
ПРАИСИЙ        - Това и бил един род – словенски. Те не били научени да се
        подчиняват. Свирепи и диви, безстрашни и силни на война.
ВИСАРИОН        - Този папищан Маврубир е антихрист!
ПАИСИЙ        - В Карловци прочетох и книгата на прочутия историк Цезар Бароний.
        Чудна е тази книга, братя. Четях и сякаш из някаква изневиделица
        излязоха от небитието тридесет и три български царе и апокалиптично
        възкръснаха тридесет и осем български светци.
ЛАВРЕНТИЙ        - Тридесет и три царе и тридесет и осем светци? Господи, това е нечувано и велико!
ПАИСИЙ        - Прочетох я, запалих свещ и сторих дълбок поклон пред делата на
        тези велики българи. Благодарих на славянската обител и на Иован
        Раич, дето са съхранили тези писмена.
БРАНИМИР        - А нашия Иован, що ти рече, Бога ми?
ПАИСИЙ        - Благослови и каза: Българи, сърби и московци са един род -
        словенски - и като братя трябва да се почитат.
ВИСАРИОН        - Разбира се, ако това е истина.
БРАНИМИР        - А-а, немой така, твое преосвещенство, що е казал Йован Раич, то все е истина.
ПАИСИЙ        - След Батой, пише Бароний, българите направили свой цар свети
        Тривелий. Човек отличен, великодушен и честит. Той наредил
        първите граждански закони.
ЛАВРЕНТИЙ        - Християнин ли е бил този Тривелий?
ПАИСИЙ        - Отначало бил езичник, но в лето 703–то приел християнската вяра и
        много победи удържал. След него царе стават Михаил, Давид,
        Владимир,  Асен, Добрица, Сабин, Паган, Телерик, Кардам - все силни
        и благополучни царе.
БРАНИМИР        - Господи, нечувано и велико! Братко, Паисий, по-млад си от мене, но
        позволи ми да ти целуна ръката /целува ръка/, да ти се поклоня до
        земята /покланя се / и да ти река: ВЕЛИКО БЛАГОДАРЯ за това
        писание.
ПАИСИЙ        - Като умрял Кардам, народът сложил на престола...
ВИСАРИОН        - Народът сложил - как така народът ще сложи?
ПАИСИЙ        - Да, като умрял Кардам, народът сложил на престола Крун, но
        ромейският Василевс събрал многочислено войнство и...
ЯНИ        - И дал на варварина добър урок, нали?
ПАИСИЙ        - Настъпил Никифор срещу  България и безбожно погубвал земите,
        където минел. Взел престолнината и изгорил Крумовия дворец.
ЯНИ        - Така му се пада на този цървуланко. /излиза/
БРАНИМИР        - Как така ще гориш, бе, майцу ти фанариотска!
ПАИСИЙ        - Крун помолил за мир, но Никифор се възгордял.
БРАНИМИР        - После?
ПАИСИЙ        - Крун завардил теснините в Балкана и нападнал. Завързала се
        страшно кръвопролитна битка.
БРАНИМИР        - И що ставало после? Пише ли този Бароний?
ПАИСИЙ        - Крун разбил цялата му войска. Обковал черепа на Никифор със
        злато и направил от него чаша.
БРАНИМИР        - Ха-ха-ха, чаша! Получи ли си го, дупце тричаво. Браво, юнак!
        
Влиза Серпион        
        
БРАНИМИР        - Ще гориш, а! /излиза/
ПАИСИЙ        - Когато Крун имал голям пир, пиел от тази чаша вино с българските боляри.
ВИСАРИОН        - Лъжа! Отче Серпионе, ти си граматик и философ, учил си академии.
        Срещал ли си някъде по писмената..
СЕРПИОН        - Да-а, в някой писания се споменава за такава битка с някакви си
        варвари, в която загинал Василевс Никифор, но това светотатство
        може да се роди само в главата на един умопобъркан монах.
ПАИСИЙ        - За да не ме обвините в недобросъвестност, аз цитирам само ромейски
        източници и отец Серпион много добре знае това. Това е записано от
        летописеца на Никифор и е щампарисано в книгата на Бароний на
        лист 833-ти.
ВИСАРИОН        - Вразуми се, Паисий, какво било, било! Днес агаряните мачкат
        безбожно и елини, и сърби, и българи...
ПАИСИЙ        - За българския  народ агаряните не са много страшни, Господня ти.
        Те повече от триста и петдесет лета не са успели да претопят този
        народ, няма да успеят и сега, ако разпалени фанариоти, като сетни
        просяци, не им предлагат своите услуги, за да отнемат от българите
        всичко българско.
СЕРПИОН        - Това е кощунство! Ти си смутител на братското достойнство, вредиш
        на православната вяра. Така помагаш на папищани и агаряни,
        вредиш на Патриаршията.
ПАИСИЙ        - Двадесет вида данъци  събират агаряните от страдалните българи.
        Двадесет и първият е данък за Патриаршията. Данък да слушаш в
        църквата слова, които не разбираш, данък да ти отнемат езика, достойнството.
СЕРПИОН        - И рече: “секирата лежи вече в корена на дърветата. Затова всяко
        дърво, което не дава добър плод бива отсечено и хвърлено в огъня.”
        /Евангелие от  Матея, глава 3-та стих- 10/
ПАИСИЙ             - “Горко вам преситените сега, защото ще изгладнеете, горко вам,
        които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете.”
        /Евангелие от Лука глава 3- та стих 25/
ВИСАРИОН        - Както са много человеците по света, както са много верите на земята,
        така са много и правдите. Нашата е една, тяхната - друга.
ПАИСИЙ        - Тази “правда”, твое достойнство, Патриаршията я налага с наредби,
        агарянинът - с ятагана. Но това е человеческа, а не Божествена правда.
ВИСАРИОН        - Агарянинът - и меч, и сила, Паисий, а с когото е силата, той налага  своя правда.
ПАИСИЙ        - Агарянинът не е само меч и сила, агарянинът е дух - дух сатанински.
        Срещу този дух ние сме длъжни да противопоставим нашия -
        божествения дух. Бог не ще ни прости, ако разполовяваме неговата
        истина на две.
СЕРПИОН        - В света всичко е разполовено, Паисий: ден - нощ, зима - лято, огън –
        вода, горе - долу, добро – зло!
        
Отвън се чуват викове и гълчава.  Разтревожен бързо влиза Бранимир.        
        
ЛАВРЕНТИЙ        - Какво става там, Бранимире? Какви са тези викове?
БРАНИМИР        - Бунт! Монасите се бунтуват, отче игумене.
СЕРПИОН        - Защо?
БРАНИМИР        - Не са съгласни с проповедта на Паисий. Скараха се жестоко,
        разделиха се на две, някои дори грабнаха тояги. Едните го защитават,
        другите го корят. Затвориха се в старата църква и никого не пускат.
СЕРПИОН        - Какво искат?
БРАНИМИР        - Да заведем Паисий при тях - те да го съдят. Ако е нужно, дори да го
        вържем, но да го заведем.
СЕРПИОН        - Кои са подбудителите?
БРАНИМИР        - Българи, сърби, руси, власи. Има и елини. Да го заведем, преди да са
        се сбили, манастира да разсипят.
ЛАВРЕНТИЙ        - Всеобща тревога! Удари камбаната като за пожар!
ПАИСИЙ        - Никаква камбана, игумен Лаврентий, умолявам те. Аз сам ще отида,
        а ако иска някой - ето ръцете ми, нека връзва.
        
/Начело с Хероним и Яни, нахлуват  група монаси, предизвикателни и дръзки./        
        
ЛАВРЕНТИЙ        - Какво искате? Какво е това несъгласие братско?
ХЕРОНИМ        - Отче игумене, това е свещен бунт, против една измамна лъжа. Къде е Паисий?
ПАИСИЙ        - Тук съм.
ЯНИ        - Засто се криес, страхливецо?
ХЕРОНИМ        - Защо не дойдеш да се защитиш, ако си достоен мъж и християнин, иначе...
ЛАВРЕНТИЙ        - Не допускам никаква саморазправа в Хилендар.
ХЕРОНИМ        - Той обиди недостойно всинца ни. Отиде в Карловци за истината, а
        донесе оттам лъжите на един върл папищан. Да се изгони от Хиелендар, не го искаме!
ЯНИ        - Да върне парите, които с измама измъкна за сладката си разходка.
        Нали това е справедливото, отце Висарионе?
ВИСАРИОН        - Справедливо е, но той не е взел никакви манастирски пари.  На свой счьот отиде.
ХЕРОНИМ        - Да се изгони, не го искаме в Хилендар.
ЛАВРЕНТИЙ        - Истината не може да се изгони.
ХЕРОНИМ        - Дали е истина или измама, това Кинотиса ще каже.
СЕРПИОН        - След тези антихристки прегрешения, Съветът на Светите старци ще
        подкрепи вашето справедливо брожение, докато не се покае смирено.
ВИСАРИОН        - Покай се, Паисий, откажи се доброволно. Оттегли измишльотините в
        историйцата си и напусни достойно Хилендар.
ПАИСИЙ        - Щом има брожение и несъгласие братско, аз ще се оттегля от
        Хилендар, но не изтеглям  нито една думица от сию историйца.
ВИСАОРИОН        - Не се ли страхуваш от Бога?
ПАИСИЙ        - Ваше преосвещаство, сам Бог е подредил историята на България в
        продължение на хиляда и повече години и никой не може да оттегли и
        думичка от нея.
ВИСАРИОН        - Това е богохулство.
ЛАВРЕНТИЙ        - Той говори истината.
СЕРПИОН        - Той всява раздори.
ЯНИ        - Той и лъзец.
БРАНИМИР          - Той е светец!
        
        
П  О  С  Л  Е  С  Л  О  В        
        
        
К  о т  е л.       Лето господне      1765-то        
        
Соба в селска къща. Стойко пише съсредоточен. Паисий с бавни крачки се разхожда из собата.        
        
ПАИСИЙ        - Нощта преваля, пропяха трети петли. Защо не легнеш да подремнеш
        малко, Стойко?
СТОЙКО        -Сън не ме хваща, отче. За първи път чета нещо истински българско
        и не мога да повярвам на ушите си. Преписвам тази историйца и
        някаква вина стяга душата ми, задето “жадната нива” чака вода, а аз
        се бавя - не  пускам благодатния дъжд.
ПАИСИЙ        - Много, много “дъжд” трябва на нашата нива, но засега големи
        “дъждове” не са по силите ни.
СТОЙКО        - Когато не вали, людете правят вади от реката.
ПАИСИЙ        - Брегът е стръмен, водата трудно минава.
СТОЙКО        - Нали ни даваш “мотика”, ще копаем.
ПАИСИЙ        - Гледам вчера при събора - и на хорото, и на въртележката, и на
        борбите, младите яки мишци имат, добри салтанати владеят, но ще
        могат ли те да въртят нашата “мотика”? Не са ли загрубели шиите им
        от хомота!
СТОЙКО        - Груба е абата на балканджията, отче, но под нея ще видиш и везаната
        риза, и гиздавия джамадан. Груба е ръката на българина, но тя може и
        свещ да запали, и нежно да погали, и силно да удари.
ПАИСИЙ        - Безсънни нощи ви причиних в Котел, аз, неразумния. Прощавай!
СТОЙКО        - Готово! Сложих и последната точка. Остава само за това писание да
        ти река: ВЕЛИКО БЛАГОДАРЯ, отче Паисий. Нека Бог да  те благослови
        за богоугодното дело, което си извършил.
ПАИСИЙ        - Голямото дело днес ти извърши, Стойко. Ако във всяко село намеря
        по един “Стойко”, мисля, че България скоро друга ще бъде.
        Благодаря ти за добрата работа.
СТОЙКО        - След добра работа - добра почивка се полага, нали. Ти как мислиш?
ПАИСИЙ        - Мисля, че за мене е време  вече да тръгвам на път.
СТОЙКО        - Още сега, как така, защо?
ПАИСИЙ        - В Котел свърших своята работа. Довечера трябва да бъда в Жеруна.
СТОЙКО        - Утре ще бъдеш в Жеруна.
ПАИСИЙ        - “Утре” ще бъде: Търнов, Русчук, Враца, София, Самоков.
СТОЙКО        - Ще почакат.
ПАИСИЙ        - Историята никого не чака, Стойко.
СТОЙКО        - Къде ще вървиш, среднощ е още.
ПАИСИЙ        - Виждаш ли онази звезда, най-ярката.Това е Зорницата. По нея
        тръгват керваните. Пътникът - път го чака и трябва навреме да тръгва.
СТОЙКО        - Не може то така изведнъж. Трябва да обадя на людете, които ще те
        проводят.
ПАИСИЙ        - Защо ще ме провождате - не трябва, мили люде, наистина не трябва.
СТОЙКО        - Не ни обиждай, отче, ние в Котел също знаем какво трябва. Свят
        човек си, а светците се изпровождат.
ПАИСИЙ        - Тогава, да тръгваме!
        
Ф и н а л   -  з а в е с а