А К Т В Т О Р И
В църквата се провежда тържествен ритуал по подстрижението на Паисий. Пред
седналия на специален трон отец Найден, бос и гологлав, е коленичил смирено Паисий,
облечен в дълга до глезените бяла конопена риза. Камбаната бие “на умряло”. Хор
изпълнява своята партия в ритуала.
ЛАВРЕНТИЙ - Време е, твое преосвещенство.
ВАСАРИОН - Отче Натанаиле, ти увенча своето благородно дело. И твоят
послушник поема трънливия път на спасението. Ще издържи ли
малкото поточе в дългия си път или ще пресъхне?
НАЙДЕН - Реката колкото по-надолу отива, толкова по-голяма става.
ВИСАРИОН - Свещите вече догарят, слънцето се притуля зад върха на кипарисите
и поема своя път към залеза. Време е послушникът да се прости със
своя светски живот, както денят се прощава с нощта.
НАЙДЕН - Да бъде!
ВИСАРИОН - Отче Натанаиле, както Йоан Кръстител дари своя младенец с
неувяхваща слава в името Господне, дай и ти на твоя послушник
името, с което да влезе в лоното на нашата обител.
НАЙДЕН - В името на Отца и Сина и Светаго духа, Паисий да бъде името ти,
чадо, от нъйне и до канца. И туч и огън да гори, но името ти - ни во
веки!
СЕРПИОН - Богугодно е послушникът да носи името на светата Петка като
отхвърли светското си име. Но защо Паисий, а не Василий, когато днес
е празника на света Варвара?
НАЙДЕН - За да запази едногласното начало в неговото светско име, отче
Серпионе, в знак, че плътта е една и съща, а Духът се е променил и
пречистил.
С тържествена походка от олтаря излиза Висарион. Той носи книга с посребрена
подвързия. Спира при Найден и Паисий. Вади от книгата посребрена ножица и реже на
кръстен знак.
ВИСАРИОН - Както тази ножица отрязва косата, нека така да отреже
последните мисли, които свързват послушника със
светския живот и го приобщи към нашето
братство с благоговейното име, което му даде неговият изповедник - Паисий.
Съгласен ли си с новото си име, чадо мое?
ПАИСИЙ - Съгласен съм, господня ти.
ВИСАРИОН - Да бъде! (отрязва пак от косата) Коленичил смирено пред твоя
изповедник - отец Натанаил, пред манастирските си братя, ти даваш
обет, цял живот да служиш на Бога и вярата христова. Приемаш ли
открито, с разум и сърце този обет, Паисий?
ПАИСИЙ - Приемам, твое преосвещенство.
ВИСАРИОН - Да бъде! Младото ти тяло е изпълнено със сили, готови да служат на
Лукавия, ще можеш ли да се опазиш от съблазънта?
ПАИСИЙ - Да, отче.
ВИСАРИОН - Да бъде! В този дом не се ражда нищо. В този дом човек идва да се
подготви за смъртта. Отричаш ли се от всички блага на земния
живот?
ПАИСИЙ - Отричам се.
ВИСАРИОН - Да бъде. Ако някога, в дългия ти път, те споходи мисълта за роден
дом, за майка и любима, ако младото ти тяло крещи и те тласка към
бесове и съблазни – усмири го, сине мой. Стани сянка на плътта си.
Сведи покорно глава и изречи: мъртъв съм за света, жив съм за Бога
само! Ще бъде ли това, Паисий?
ПАИСИЙ - Ще бъде, твое преосвещенство.
ВИСАРИОН - По пътя си всеки божи служител има моменти, когато понася
горчивини, присмехи и обиди. Ще можеш ли вместо да нанесеш удар,
да свиеш молитвено ръка?
ПАИСИЙ - Ако ругаят само мене, ще мога.
СЕРПИОН - Атонското братство от векове се подчинява на строг ред и тежки
треби. В това братство отците са от един род, една вяра, една мисъл,
едно дело. Ще бъдеш ли смирена овца, която върви подир стадото?
НАЙДЕН - Овцете вървят вкупом, отче Серпионе, когато пастирят свири на
една свирка - божията.
ЛАВРЕНТИЙ - Божият служител трябва да има присно голяма любов към своя род и окаяните.
ПАИСИЙ - Имам я тази любов, отче проигумене.
СЕРПИОН - Монахът трябва да се отрече от род и родина. Отричаш ли се, Паисий?
ПАИСИЙ - Не се отричам от род и Родина!
СЕРПИОН - Ти поставяш Родината пред Бога?!
НАЙДЕН - Като служи на Родината, той служи на вярата, щото целият
български род е род християнски.
ВИСАРИОН - Богоугодно е божият служител да помага на християните, да ги пази
от агаряни и папищани, но да насочва тези души не към отмъщение, а
към смирение и опрощение.
- Стани, Паисий! Приеми на плещите си това расо и помни: на този
свят човек идва гол и бос. С учение храни душата си, с расо покрива
мощите си, с кондури обува нозете си. Скъса
ли се расото - може да се закърпи, скъсат ли се кондурите - вървиш бос, скъса
ли се знанието – умира душата. Помни моя първи завет: храни душата и пази расото.
ПАИСИЙ - Да бъде, учителю!
НАЙДЕН - Носи го с достойнство и помни: ти си служител на Бог и народа си.
СЕРПИОН - Не посягай към “другата” свирка, отче!
НАЙДЕН - Расото ще ти отвори вратите на всеки български дом. Ти отвори
душите им и помни моя втори завет: направи от людете не само добри
християни, но и добри българи.
СЕРПИОН - Бог няма да приеме такъв сакат завет! Както не може да бъде
едновременно и огън, и вода, така не може да бъде хем добър пастир,
хем добър българин.
ЛАВРЕНТИЙ - Ако служи по законите на правдата, може.
ВИСАРИОН - Мъдри слова получи от твоя изповедник и духовен баща, Паисий. Ще
бъдеш ли достоен за тях?
ПАИСИЙ - Това ще бъде животът ми, отче игумене.
А К Т Т Р Е Т И
В килията си отец Паисий чете. Влиза Лаврентий. Паисий радостно го посреща.
ЛАВРЕНТИЙ - Добър ден, братко. Помага Бог.
ПАИСИЙ - Добре дошъл, бачо Лаврентий.
ЛАВРЕНТИЙ - Зная, че от няколко дена си тук, но все не намирах време да дойда.
ПАИСИЙ - Покойният отец Найден викаше, че желаният гост е винаги добре
дошъл.
ЛАВРЕНТИЙ - Как мина първия ти таксит?
ПАИСИЙ - Добре. Уморен, но доволен.
ЛАВРЕНТИЙ - Къде обиколи?
ПАИСИЙ - Бях в Стипоне, Станимака, Филибе. Бил ли си по тези места?
ЛАВРЕНТИЙ - Бил съм, но преди много години. Как живеят людете по Тракия?
ПАИСИЙ - Христолюбиво, но бедно и в страх.
ЛАВРЕНТИЙ - Страх, от що?
ПАИСИЙ - От това, че от ден на ден им се отнема българското. Ограбват вярата
им, езика им.
ЛАВРЕНТИЙ - Кой го ограбва?
ПАИСИЙ - Агаряни и фанариоти.
ЛАВРЕНТИЙ - Не се ли противят?
ПАИСИЙ - Как, пред кого? Всички ги лъжат, че така е от Бога остало, че
откакто свят светува паши и бейове са се разпореждали на тази
красна земя, а християните са им слугували.
ЛАВРЕНТИЙ - Никой ли не е чувал за Тривелия, за Крун, за Симеон?
ПАИСИЙ - Могат да го чуят само от тези, които знаят, но ние мълчим.
ЛАВРЕНТИЙ - Що можем ние, шепа люде, зад стените на манастира зазидани.
ПАИСИЙ - Можем, братко, можем. Можем да викаме, да крещим, да ударим
камбаните и симандрите, че езикът и вярата на един народ погиват.
ЛАВРЕНТИЙ - Не обвинявай шепа монаси за нещастията на цяла България.
ПАИСИЙ - Някой трябва да тури край на това невежество. Да каже на людете,
че са имали силно царство и господарство и този някой сме ние.
ЛАВРЕНТИЙ - Невежеството е най-голямата смърт, Паисий.
ПАИСИЙ - Като ровех книгите в Пантократор, прочетох, че в книгите на
ЛАВРЕНТИЙ - И що?
ПАИСИЙ - Искам да отида да почета в тези библиотеки.
ЛАВРЕНТИЙ - С Божията помощ се открива една възможност да отиде някой до
Карловци, по манастирски дела.
ПАИСИЙ - След като отец Висарион стана свят старец в Кинотиса, игумен на
манастира си ти и ти трябва да решиш.
ЛАВРЕНТИЙ - Така е, но Управата отпуска парите.
ПАИСИЙ - Нужен ми е този път, отче игумене. Не искам никакви пари. На свой
счот ще отида. Така кажи на всички.
ЛАВРЕНТИЙ - Това улеснява нещата. Днес имам една изненада за теб.
ПАИСИЙ - Вече нищо не може да ме изненада.
ЛАВРЕНТИЙ - Лъжеш се. Един поклонник от Зограф иска да говори с теб.
Лаврентий дава знак на някого и излиза. Предрешен и много изменен влиза Гьоре.
ГЬОРЕ - Добър ден, отче Паисий.
ПАИСИЙ -Гьоре, ти си наистина?
ГЬОРЕ - Аз съм, братко. /прегръщат се поривисто/
ПАИСИЙ - Добре дошъл, Гьоре.
ГЬОРЕ - Добре нашел.
ПАИСИЙ - Как дойде? Турците зорко дебнат по Света гора. Не се ли страхуваш,
че може да те хванат?
ГЬОРЕ - Няма какво да загубя.
ПАИСИЙ - Все същият. Сядай де, защо стърчиш, сядай и разказвай. Какви
новини има по село? Нашите знаеш ли ги, чувал ли си нещо за тях?
ГЬОРЕ - Преди да тръгна насам, се отбих лично при баба Султана. Жива и
здрава е. Праща ви много здраве. Всеки ден те чака да си дойдеш.
Държелива жена, Бог здраве да и дава.
ПАИСИЙ - Сестра ми чакаше скоро дете?
ГЬОРЕ - Преди месец Сирма добила момченце. Петър го кръстили.
ПАИСИЙ - Слава Богу! Е, казвай как живееш сега?
ГЬОРЕ - Като вълк. Нападат ме - нападам.
ПАИСИЙ - Станал си славен и страшен хайдутин - чета юнаци водиш. Турци и
насилници треперят от вас. Народът песни за тебе пее. Не ти ли
омръзнаха кърви?
ГЬОРЕ - Омръзнаха ми, затова дойдох. Искам душата ми да просветлиш и на
четата да кажа какво е рекъл отец Паисий, защото аз само на тебе
вярвам.
ПАИСИЙ - Искаш да се изповядаш?
ГЬОРЕ - Може и така да се каже. Много кърви съм пролял, много душмани
съм затрил, а насилниците не свършват. Вече не зная кое е добро, кое -зло, кое - слава, кое - грях.
ПАИСИЙ - Доброто постигнато с кръв человеческа е грях.
ГЬОРЕ - Не человеческа, а поганска!
ПАИСИЙ - Всички сме чеда на Бога.
ГЬОРЕ - Грях ли е, че българинът иска да живее по български върху земята си?
ПАИСИЙ - Грях е, когато го искаш с нож, опрян в гърлото на невинния.
ГЬОРЕ - Няма невинни, отче. Пречи ли в името на страдална България - под
ножа! Око за око, зъб за зъб!
ПАИСИЙ - Какво ще постигнеш с това - нови кърви. Българинът не би тръгнал
подир кървите, Гьоре.
ГЬОРЕ - Тогава що?
ПАИСИЙ - Нужно е първо да върнем българското у българина. Да разбере
народа, че има род и родина. Кръст и книга ни трябват.
ГЬОРЕ - Не е това за мене, братко. Дръжте си вие книгата и кръста, аз
пушката не изпускам! Но мисля си: ако вържем книгата, кръста и
пушката, не ще ли бъде по-голяма силата ни?
Влиза Лаврентий
ЛАВРЕНТИЙ - Паисий, моля те, пожали госта. Току-що пристигна. Утре в Достойно
иест ще говорите до насита. Сега трябва веднага да отиваме.
ПАИСИЙ - Къде ще го водиш?
ЛАВРЕНТИЙ - Където трябва.
ГЬОРЕ - Довиждане, братко!
ПАИСИЙ - До утре.
Гьоре и Лаврентий излизат. Паисий също излиза, но сам. В приемната влизат Висарион и Серпион.
ВИСАРИОН - Обедня нашата обител, отче Серпионе. Имаме дългове, които не
можем да платим, аз съм в пълна безизходица. Агаряните ни притскат
за данъка, а откъде ще намерим толкова пари!
СЕРПИОН - От миряните, отче игумене. Толкова братя имате. Те могат да ви
донесат пари, много пари.
ВИСАРИОН - Повече са стари и болни люде.
СЕРПИОН - Има и млади, и здрави.
ВИСАРИОН - Има - Бранимир, Нестор, Василий, Паисий, Хероним, но никой не
обича да скита по друмищата.
СЕРПИОН - Това е тяхно задължение. Мястото на монаха е сред миряните.
ВИСАРИОН - Василий и Паисий сами пожелаха да излязат, след кончината на отец
Найден, царство му небесно, но Паисий с това главоболие и този болен
корем ще умре някъде по пътищата, нема кой и мощите му да прибере.
СЕРПИОН - За какво ви са неговите вонящи мощи? Сега ви трябват пари. Набавете ги.
ВИСАРИОН - Как, от кого?
СЕРПИОН - От свещари, от търговци, поклонници, богати ктитори.
ВИСАРИОН - Повиках днес дюкянджи Яни, но ще даде ли нещо...
СЕРПИОН - Притисни яко този лукавец. Аз ще изчакам отец Хероним. Имал
нещо важно да ми съобщи.
ВИСАРИОН - Вярваш ли на този лентяй? Злобата му граници няма.
СЕРПИОН - Настъпват важни събития. Той ми е нужен.
Серпион влиза в олтаря. Висарион дава знак на някой. Влиза Яни
ЯНИ - Добър ден, господня ти /целува му ръка/
ВИСАРИОН - Повиках те, кир Яни, да ти река, че Управата не е доволна от тебе.
Толкова години ползваш дюкяна, а какво даваш - нищо, трохи.
ЯНИ - Малко изкарвам от този дюкян, отче игумене. Монасите
са беден народ, малко купуват. На загуба съм от него, но го държа
ей тъй, защото съм християнин и искам да помогна на Хилендар.
БИСАРИОН - То е похвално, кир, но харчовете тази година са много по-големи: за
свещи, за кандила, за утвар, хиляди гроша данък дължим на
агаряните. Ако не платим, манастира ще разсипят. От днес нататък
всяка година ще додаваш още по двесте.
ЯНИ - Двесте?! Господи, Исусе Христе! Откъде да ги взема толкова пари!
Не, не мога да давам нищо повече. Имайте милост! Много са!
ВИСАРИОН - Тогава ще дадем дюкяна на Панайотис.
ЯНИ - Не, не ме съсипвай, отче игумене. Ние с тебе винаги сме се разбирали
като добри християни и добри приятели.
ВИСАРИОН - Така е, но сега...
ЯНИ - И сега ще има нещо за вашата добрина. /дава му кесия за данъка/
ВИСАРИОН - Управта ще бъде доволна от твоето усърдие, кир Яни, но на светите
старци от Карея какво да кажа?
ЯНИ - Това. /Дава му нова кесия/
ВИСАРИОН - Тяхната дума е по-тежка.
ЯНИ - Сте добавя бъцонка вино за Коледа, но имам една висоцайса молба.
ВИСАРИОН - Думай да чуя!
ЯНИ - Сте ми позволите да продавам икони на поклонниците.
ВИСАРИОН - Икони, добре. Това е богоугодно. Сбогом.
Влиза Серпион, Яни бързо излиза.
СЕРПИОН - Убеди ли го?
ВИСАРЛИОН - Хитър е като дявол и лукав като Юда. За пари и майка си би продал.
СЕРПИОН - Не склони ли?
ВИСАРИОН - Додаде нещичко, ама със зор. Отец Хероним чака отвън.
СЕРПИОН - Покани го да влезе.
Висарион дава знак и излиза.Оглеждайки се, влиза Хероним.
ХЕРОНИМ - Може ли?
СЕРПИОН - Влез.
ХЕРОНИМ - Калимера, калимера, предостойни Серпионе. Как е драгоценното ви
здраве? /целува му ръка/
СЕРПИОН - С Божията помощ...
ХЕРОНИМ - Имам да ви обадя нещо тайно. Сами ли сме?
СЕРПИОН - От кого се криеш? Какво има, говори!
ХЕРОНИМ - То-о, нищо, но един ангел хранител ми нашепна, че трябва да
уведомя, господня ти, за делата непристойни на Василий и Паисий.
СЕРПИОН - Слушам те.
ХЕРОНИМ - Аз не искам да се меся, но те говорят непочтително за Управата.
Клеветят светите старци и Патриаршията.
СЕРПИОН - Защо е тази омраза?
ХЕРОНИМ - Защото са еретици.
СЕРПИОН - Това ли е всичко?
ХЕРОНИМ - Има и друго. Някой трябва да спре този вечно недоволен Паисий.
СЕРПИОН - Какво е сторил пак?
ХЕРОНИМ - Непростим грях, отче Серпионе.
СЕРПИОН - Говори!
ХЕРОНИМ - Лани от съборната изчезна сребърната икона на свети Георги, нали?!
Аз зная къде е.
СЕРПИОН - Къде?
ХЕРОНИМ - Беше укрита в българския скит “Достойно иест”.
СЕРПИОН - Сигурен ли си?
ХЕРОНИМ - Видях я с очите си. Паисий я донесе и пак я скри.
СЕРПИОН - Къде?
ХЕРОНИМ - В килията си.
СЕРПИОН - Как се държи сега, не е ли гузен?
ХЕРОНИМ - Не. Продължава да обикаля библиотеките на Атон, сякаш нищо не е било.
СЕРПИОН - Кои библиотеки?
ХЕРОНИМ - Беше в Зограф, Пантократор, Каракол, Симопетра. Сега е във Великата лавра.
СЕРПИОН - Какво чете, разбра ли?
ХЕРОНИМ - Истории разни, ама библиотекар Галитон вика, че това не е опасно.
СЕРПИОН - Глупак!
ХЕРОНИМ - Що?
/Влиза Висарион. Хероним е явно смутен /
СЕРПИОН - Сбогом, отче Херониме.
Хероним излиза.
ВИСАРИОН - В последно време все за този Паисий се говори. Едни го хвалят, други
го клеветят. Аз не зная какво заслужава - похвала или наказание.
СЕРПИОН - Наказание, за какво?
ВИСАРИОН - За скандалната му проповед. Братята роптаят. Рекох му
да се покае - не пожела. Упорит човек! Казват, че сега история българска пише.
СЕРПИОН - Канонът не забранява на монасите да пишат истории. Защо да го
наказвате, преди време той спаси житото в Иерисо.
ВИСАРИОН - Така е. Затова не зная какво е най-разумно.
СЕРПИОН - Присмех и забвение, това е най-разумното.
ВИСАРИОН - Най-разумно е порицание и заточение.
СЕРПИОН - Порицанието втвърдява характера, а заточението го прави мъченик.
Само забвението пресъхва корените.
ВИСАРИОН - Забвениe, не разбирам, защо?
СЕРПИОН - В бъдното човекът с делата записани на книга остава.
ВИСАРИОН - Преди години го наказахме за това.
СЕРПИОН - Преди години той беше послушник, сега е Паисий. Трябва да
направим така, че историята да забрави името Паисий и неговите
писания преди по-големи злини да ни стори.
ВИСАРИОН - Не го ли надценяваш? Какво може да ни стори с една малка тетрадчица?
СЕРПИОН - Писаното слово е заровена жар, отче игумене, всеки момент може пожар да лумне.
ВИСАРИОН - От другата седмица го пращам заедно с всички на таксит. Нищо не може да стори.
СЕРПИОН - Как го приеха другите отци този таксит?
ВИСАРИОН - Още умуват. Мнозина роптаят усилено.
СЕРПИОН - И Паисий сигурно пак им е тартора?
ВИСАРИОН - Той е безспорен тартор и всички го слушат, но този път той най-
много желае този таксит. Ето ги, идват. За какво ли спорят толкова
разпалено!
СЕРПИОН - Да минем оттатък, нека спорят свободно. Ще се намесим само ако е нужно.
Висарион и Серпион излизат, спорейки разпалено
Влизат Паисий, Хероним и Яни.
БРАНИМИР - Не ни лъжи, търговецо! Ти ни ограбваш.
ЯНИ - Не е вярно. Аз не продавам по-скъпо.
ХЕРОНИМ - По Великден сапунът беше по две, а само седмица след това по две и половина, защо?
ЯНИ - Сапунът от блазно се прави, кир, а блазното по Гергьовден е по-скъпо.
ПАИСИЙ - “Блазното по-скъпо”, защо не думаш по български, а грачиш като
гарван, човече неразумни.
ХЕРОНИМ - Грачи си там, на тържището. Тук всички знаем кой е Янко от Татар Пазарджик.
ЯНИ - От лентяи и доносцици акъл не вземам.
ХЕРОНИМ - Кой, аз ли съм лентяй, аз ли! Аз всеки ден най-прилежно излизам на
работа. Това всички го знаят.
БРАНИМИР - Работиш, ама все около магерницата се усукваш.
ПАИСИЙ - Така е. Всички копаят на градината, а ти на болен се сторваш.
БРАНИМИР - Болен, ама най-големите мръвки в твоята паница падат. Такава е тя твоята болест.
ПАИСИЙ - Срам няма, канонът не зачита.
ХЕРОНИМ - А вие като го зачитате, защо на градината с Бранимар голи до кръста
се съблякохте? Това е позор!
БРАНИМИР - Щото копахме усилено и ризите мокри от пот бяха.
ХЕРОНИМ - Ще се оплача. Не искам да гледам голите ви месища, сатани
проклети! Ако пак го сторите, ще взема една сопа и ще ви нашара като
прокажени.
БРАНИМИР - Ти ли бе, Юда Искариотски. /Ловко го хваща, извива ръката на
Хероним и го поваля на земята/
ХЕРОНИМ - О-ох, ще ми счупиш ръката, бе. Пусни ме.
ПАИСИЙ - Пусни го. От дугата седмица всички отиваме на таксит. Там няма
къде да шикалкави.
ХЕРОНИМ - Ти, Паисий, говори само за себе си, нас не закачай!
ПАИСИЙ - Нашето място е сред миряните.
БРАНИМИР - И сред мирянките.
ХЕРОНИМ - На мене и тука ми е добре, пък ти като си щур, троши петали по
епархиите, гълтай сухоежбина, прави метани на агаряните, докато
някой ден разбойници ти оскубят брадата таксидиотска.
ПАИСИЙ - Моята брада расте на як корен, отче Херониме.
БРАНИМИР - Со този болен корем тръгнеш ли, скоро ще пойдем към място
спокойно, място прохладно.
ХЕРОНИМ - Да върви кой където ще, аз оттука не мърдам.
БРАНИМИР - Не разбра ли, че всички трябва да идем из бугарско, Хилендар да спасяваме.
ЯНИ - Засто из вургарско. Нима могат да ви разберат тези люде, оскотели от
робията. Псувни и ругатни са техните молитви, тояга ще бъде вашата
награда.
ПАИСИЙ - Трънлив е пътят на поробените. Бие ги агарянинът, хули ги
фанариотинът, но в тази красна и изобилна земя, ние ще бъдем не
ХЕРОНИМ - Ако всеки превит гръб, който получава тояги по гърбината, се
сторваше великомъченик и светец, то зямята на вургарите наистина
щеше да е пълна със светци и великомъченици.
БРАНИМИР - И тогава светейшият, като застане на амвона, ще запее: помени,
Боже, раба твоя Стоян, получил сто тояги по кльощавия си задник, за
упокой на душата муу... /смях/
ЯНИ - Светци с гега, ха-ха!
БРАНИМИР - Светци са имали сербите: свети Бранко, свети Вукашин, свети
Йован. Колко светци можеш да назовеш ти – нито един. Може да е
имало някога бугарско царство, но бугарски светци няма.
ЯНИ - Вургарски светци, та това дори е смесно, зарязали стадото и се
заселили в евангелието. Ха-ха... /смее се пресилено сам/
ХЕРОНИМ - Светците се херотонисват, пишат се в свещенните книги и в историите.
ПАИСИЙ - По-внимателно трябва да четеш историята, Херониме, но ти предпочиташ да
спиш, като Юда да доносничиш и около магерницата, като котарак да се усукваш.
ХЕРОНИМ - Аз може да не чета историята, но крадец на икони като тебе не съм.
ПАИСИЙ - Крадец?!
ХЕРОНИМ - Да, крадец! Кажи тука пред всички: донесе ли преди седмица иконата
на свети Георги и я скри в килията си? Кажи истина ли е или не е?
Кажи, но без да криеш.
ПАИСИЙ - Защо да крия – истина е.
ЯНИ - Позор, да се отлъци!
ХЕРОНИМ - Да се анатемоса.
БРАНИМИР - Господи! Вярно ли е това, Паисий? Укрил си иконата, която цяла
година търсим, позорно си мълчал и не отричаш?
ПАИСИЙ - Защо да отричам.
ХЕРОНИМ - Разбрахте ли сега кой е крадецът. Аз ви казвах, че той не е добър
човек, ама вие мислехте, че го клеветя. Той донесе иконата на свети
Георги тайничко и я скри.
ПАИСИЙ - Донесох я, да, донесох и то не една, а три. Но това са двойници.
ХЕРОНИМ - Не лъжи! Двойници, ама че оправдание! Откъде се взеха
тези двойници? Мълчиш, а!
ПАИСИЙ - Обещах да мълча, но види се, трябвада кажа. Зограф Теофил от
българския скит “Достойно иест” ги изписа, Яни ги поръча.
ХЕРОНИМ - Лъже!
ЯНИ - Така е, аз ги поръчах. Ще ги продавам в дюкяна. Игуменът ми разреши.
БРАНИМИР - Айдее, тя стана, каквато стана! Сега, братко Херониме, хептен ти смъкнаха гащите.
ХЕРОНИМ - Аз видях иконата, хептен същата, откъде да знам, че ...
БРАНИМИР - Поискай прошка смирено.
ЯНИ - Прости му, Паисий!
ХЕРОНИМ - Прости ми. Най–почтително те моля!
ПАИСИЙ - Нека ти е простено, но обещай...
БРАНИМИР - Какво?
ПАИСИЙ - Да гледаш по-добре и по-внимателно да четеш историята.
ЯНИ - Простацко, засто да цете историята. Историята е глупост. Търговията владее света.
ПАИСИЙ - Като седиш в дюкяна си, търговецо, докъде стига твоя взор? До
грънците и паниците в отсрещния долап. “Не преставай, рече, да
четеш историята на древните, защото там, без труд, ще намериш
онова, за което много други са се трудили”
ХЕРОНИМ - Това сигурно е цитат от орачи и копачи, станали светци во вургарско. /Смях/
ПАИСИЙ - Това е казал Василий, източният кесар, на своя син Лъв Премудрий и
е щампарисано в елинската история.
БРАНИМИР - Така е, чел съм този цитат.
Яни - Це какво да стори като сам не мозе да се докосне до истинската
култура с неговия простацки език.
ПАИСИЙ - Не скверни езика на дедите си, нечестивецо!
БРАНИМИР - Не се сърди, Паисий, но какво може да ни даде моят и твоят език
щом две слова на него не са написани.
ПАИСИЙ - Има, и много повече е имало, но лоши люде са ги укрили и изгорили,
за да бъдат забравени българските светци и великомъченици.
ХЕРОНИМ - Така до никъде няма стигнем. Ще повикам игумена и отец Серпион.
Нека те да кажат кое е истина и кое лъжа.
Извиква ги. През олтаря влизат Серпион и Висарион.
ЯНИ - Кази, отче Серпионе, има ли вургарски светци и великомъченици,
стото велик спор възникна тук.
СЕРПИОН - Измислици фарисейски! Чел съм в библиотеките на много
християнски домове из Европа, учил съм философии при великия
Евгений Булгарис, но Бога ми, български книги не съм виждал.
ПАИСИЙ - А нима нашите царе не са имали летописци? Нима заедно с
царството е погинала и българската култура? Не, една такава богата
култура не може да погине! Има и аз ще ги найда.
СЕРПИОН - Похвално, Паисий, похвално, но не мисли, че като метеш
библиотеката на Хилиндар, си станал вече историк и граматик.
/Смях/
ХЕРОНИМ - Това е латинска книжка, ха сега прочети какво пише ей тука.
Дълга пауза, в която Паисий рови книгата смутено. Всички избухват в ехиден смях и продължително се смеят.
ПАИСИЙ /чете/ - Блажено е царството Господне само за онези, които могат да го почувстват.
Смехът спира гузно
СЕРПИОН - М-м да, така е. Така е, но ти бълнуваш, Паисий, не се помни да е
имало такова царство и такива царе.
ПАИСИЙ - А хрисовулите на Иван Александър?
ВИСАРИОН - Ктитор някакъв. Забогатял купец из земите отвъд Балкана.
ПАИСИЙ - Не ктитор пише в хрисовула, а ктитора Иван Александър - цар на
българи, сърби и ромеи в лето господне 1351-во во Христа.
ЯНИ - Брей – брей, це то голям цар, бе! Ама там са забравили да пишат и на
гъските и на магаретата. / смях/
ХЕРОНИМ - Може да е царувал като е пасал хергелетата на боговете по Олимп.
БРАНИМИР - Или като е увещавал великокающата се Магдалина.
ЯНИ - Простацко, кир, простацко! Роби са вси словене. Култура нямат,
философи нямат, изтънцен език нямат, слова и мъдри реци нямат.
ПАИСИЙ - От елините, Яни, има и по-мудри народи, но чувал ли си някой от тях
да хули своето и по чуждо да се влачи, както ти, окаяният ругател.
ХЕРОНИМ - Къде са твоите царе и светци - няма. Тогава на какво да вярваме - на
празните ти приказки ли?
ПАИСИЙ - Къде... И аз се питам, Херониме, къде! Кому е било потребно, Боже, да
изтрие от лицето на земята всичко българско и колко сили ще ни
трябват сега, за да ги върнем отново на людете.
БРАНИМИР - Не може, братко, от такъв род цар да излезе, войска да поведе.
ПАИСИЙ - А за цар Иван Шишман не си чувал. Народът песни пее
за него. /Рецитира /
“От кога са й, мила моя майно льо, зора зазорила,
от тогаз са й, мила моя майно льо, войска провървяла.
Отишле са, мила моя майно льо, на софийско поле,
Бой да правят, мила моя майно льо, за Христова вяра.
Там ги води, мила моя майно льо, сам цар Иван Шишман.”
ЯНИ - Ако е имало цар, то и престолнина е трябвало да има.
ПАИСИЙ - Търнов, това е бил престолният град.
ХЕРОНИМ - И вместо палати сигурно са издигали колиби, да посрещат царските особи.
ПАИСИЙ - И палати са имали, и корона са имали. За герб им е служил лъв, защото били храбри, като лъвове.
ХЕРОНИМ - Лъв, човече, ти бъркаш. Това не е бил лъв, а проскубана котка. Мяуу-мяуу. / смях /
ПАИСИЙ - Варвари, ругатели български! / Паисий бързо излиза/
ВИСАРИОН Хайде, симандрата ни зове за молитва, благочести
братя.
Един подир друг излизат Бранимир и Яни. Хероним нарочно изостава, прикрива се зад вратата
и явно изчаква Серпион и Висарион.
ВИСАРИОН Е-е, какво ще кажеш, отче Серпионе. Как ти се видя спора на отците?
СЕРПИОН - Интересен исторически спор. Всички срещу един.
ВИСАРИОН - Паисий не никакъв историк.
СЕРПИОН - Не е историк, а излезе победител в един исторически спор. Как си обясняваш това?
ВИСАРИОН - Самоук надъхан български дърдорко.
СЕРПИОН - Самоук, но личност! Точен, убедителен и доста размирен.
ВИСАРИОН - И какво трябва да бъде по-нататък?
СЕРПИОН - Трябва веднага да го изпратите на тексит.
ВИСАРИОН - Като отиде сред людете, няма ли опастност да ги размири, вместо да ги доведе в лоното Божие?
СЕРПИОН - На пътя си там ще срещне агарянина, а той преследва всяка размирна мисъл.
ВИСАРИОН - Видя ли как сияеше, когато говореше за техните царе. Такъв човек
всички го слушат и почитатат.
СЕРПИОН - Такъв човек е опасен, много опасен, отче игумене.
ВИСАРИОН - Опасен, защо?
СЕРПИОН - Днес поиска своите царе и светци, утре ще поиска богуслужебния си
език, други ден – самостойна църква, сетне - Патриарх. За единството
на православието ние не трябва да допускаме това, отче Висарионе.
ВИСАРИОН - Управата ще го възпре в това безумие.
СЕРПИОН - Това не е работа за Управата. Монасите сами трябва да
го възпрат
ВИСАРИОН - Как?
СЕРПИОН - С бунт и неподчинение братско.
БИСАРИОН - Монасите няма да тръгнат на такъв бунт. Някой трябва
да ги поведе.
СЕРПИОН - Онзи глупак Хероним ще го стори.
Серпион и Висарион излизат подир монасите. Хероним излиза от прикритието.
ХЕРОНИМ - Анатема! О-о-о, онзи глупак! Да пукнеш дано..