Потапям се отново във онази самота,
която мъчи само онези без душа...
Но някак си във всичката тъма,
аз пак намирам пътя към живота...
И неразбрана, тъжна и дори самотна,
търсеща към тебе кратък път,
вървя по стръмни пътеки,
губеща човек най- скъп...
Звучат онези смешните балади,
които смяташ за глупави и неразбрани...
В сърцето ми въпросът все шепти-
да си отида ли желаеш- ти кажи...
И болка пак сърцето ми разкъсва,
с две думи ще ти кажа ей така-
сърцето зная ще се пръсне
ако си отидеш ти сега!