автор: yova

Поредна спирка за суетност
от ония хепер-преболелите,
препълнената кошница увисва
на двойното си дъно,
а шаренията навлиза
във дуел със банковата сметка
и добре, че е тихият дъждец
да поохлади за кратко лятото
с търпеливото си спокойствие
на недосетливец.

На бездомният пес отвън,
не знам защо, не му харесва
хлебеца и забил муцуна
в стъкления си уют,
се опитва да разпознае
себе си във витрината,
а аз допивам
поредна порция блудкаво кафе
и прегъвам вестника с заглавие "Нов дом".

Заглеждам се
в изгорелите стърнища
и подушвам
влажно-киселия мирис
на оцеляването в себе си
и усещам как пред мен
цистерната с гориво
разбива по стъклото капките
преди да попият
в черното око на дупките
във насрещното платно.

Старицата у дома проспива
сапунените сериали,
а бастуните за отмора
подпират фризера,
запазили са всичките
права да са отпред,
елегантно потъмнели
в кривината на времето.