автор: Briannah

Утре или днес.
Уморих се да броя в кой ден.
Изтощих се да я прогнозирам.
След това да я прогонвам
с мнимо безразличие.
Тази странница е доста нагла
Но своеобразно миловидна.
Мога да се закълна,че
има царствен поглед.
Бели коси-маргарити.
Много малки бръчици,
затова че много се усмихва.
И роса под очите,
изгравирала
ерозията от сълзи.
Всеки път й давам кърпичка и
подсвирвам на слънцето да
пресуши тъгата й.
А тя ми отговаря,
"щастието е да плачеш в радост."
Казах вече,че е
странница.
Не я познавам добре,
не ми е близка
или пък далее..чна роднина,
но копнея
да споделяме
туптенията си.
Утре или днес.
Ще и подаря сърцето си.
А какво ще остане от мен тогава?
Ще трябва да приема името й -Муза.