автор: Me4kov

Открих я случайно, изръшквайки по картата всички възможни паркчета из квартала на Албергето /лагера за подслон на имигранти/, гдето ходех всеки ден в 6 ч. следобед точно, за да видя дали аджиба ми е излезнал реда за приемане, че да престана да спа по парковете нощем, а денем по изнамираните пейки.
Парковете из околността или липсваха, или бяха непригодни за бивакуване, а градинката до която ме насочиха любезни, но надменни господа-бизнесмени дори не беше означена на картата. Но пък притежаваше супер-модернистична и удобна за ползуване чешмичка - истинско съкровище в този огромен град-фурна наречен Мадрид. А каква градинка всъщност беше и е. Ах каква градинка!
За безценната чешмичка си дадох сметка след като ми мина насвяткването от моят Собствен Хашиш и споделената Дръпка Хашиш предложена ми от един мил испански боксьор, каквито са си тука. Подир блажената следхашишена дрямка отидох да се измия със сапуна си, с четката и пастата за зъби и прочие. Имах значи осигурен водопой, в град почти без чешми! А след хашишената дрямка винаги съм жаден, много жаден, а парещите ми очи и слепоочията ми имат нужда от хладна струя. Каква благодат Господи!
Насвятках се значи първия ден, щом открих градинката /днес сме третия, а вчера чудодейно ме приеха в Албергето/ и почнах както всякога да виждам разни мити работи... Прилагам кратък списък от този първи чудодеен ден, което значи че вече пиша в малкото синьо тефтерче тъй като нямам какво да правя.
Ала как да се удържа в рамките на разказа ми за първия ден в Моята Градинка, след като непрестанно ме преследват нови впечатления, заедно с непрекъснато даруваните ми почерпки хашиш от отбиващите се да попушат около мен млади испанци /които въпреки добрината им не ще пожаля в едно свое стихотворение/, заедно с повтаро-явяващите се до затвърждаване градински персонажи като например тази тлъста жена тип Чудовище - Тъща, както и от явяването на някои нови хептен идиотски образи като например тези младежи - момче и момиче /брат и сестра?/ /гаджета?/ /първи, втори, ІІІ-ти, ІV-ти, V-ти братовчеди?/ - натурални румънски цигани. Излегнали ми се до мен на тревата и редят нещо на цигански ли, на румъно-цигански ли. Звучат абсурдно. Явно момичето се оплаква и изпада в истерии, че не може да печели както са и обещали чичко и лелка в Румъния. Ами Душичко, Малкият Врабец който пак трябва да храня. На него ще му отделя място по-после. Но Баста, защото пред майка ми, непрестанно-преследващата ме по JSM-а моя собствена майка няма по-непосредстевна заплаха...
Значи тя ми звъни майка ми от България, притеснявала се била как съм бил... Ъххх ...! Простете, но ще ви докажа че аз все пак не съм Майконасилник. Защото всички несгоди в този град-фурна наречен Мадрид, които се стоварваха една връз друга на мене, водещ живот тук на същии градско-градински Робинзон Крузо, скитащ по улиците, спящ по парковете, сред индианци, негри, сред пияници и скитници и българи, гладнеещ и с висока температура и ужасна дълбока кашлица, слънчасал и пълен с тръни в гащите и потника от приютилите ме нощем морави не струват нищо, ама абсолютно нищо пред нервите които ми скъсва с извечните си притеснения тази моя Майка, само чрез едно свое обаждане! Как си? /Заподозряла ме е явно че водя скитнически живот/ Аз, нейният син с такава любов и грижа отгледан, възпитаван с внимание, образован с главно О. Но аз отричам /пък и вече съм в Албергето/ Ще ме спасява тя, ще ме контролира цял живот, та да ми каже кат се върна - Маменце, видя ли че не беше преценил добре нещата, казвахме ти ние с Баща ти, но не ни послуша, и ето пак трябваше да те оправяме, например къде да спиш. /Става дума за някакви техни далечни познати тука, на които умишлено не се обадих./ Нивга не бих им се обадил Маменце, при все цялото ми скиторно съществувание на ръба на пълно разболяване и при наченките на едно голямо отчаяние. Ще бъда аз свободен...
Казвах аз на моето любимо момиче, на моята Миленка: Майките Вън от нашта къща, където идат да тормозят, боричкайки се за надмощие, нали знаете Свекърва и Тъща, /по Страшимиров/ нахално издигнали ринг насред гнездото на семейното щастие на Лудите Млади /младоженци/ Вън, вън, вън, вън. Свобода. На теб Душичке там, на мене тук.
А сега моля ви се некъкъв дедко-куко, гол като витошки турист столетник ми събира нещо по пясъка около Моята Пейка! Питам го аз: - Кво търсиш? - Хашиш за да пуша!: отговаря ми дедката - тревоман на чист испански, щото явно е местен или пък емигрант, възможно всякакъв, пребивавал тука така едни 10 – 20, че и много повече годинки.
Сега пък току що проведох една чудесна беседа с един испанец, разхождащ кучето си - Лукас - мъж зрял но младеещ, за Испанията и за Имиграцията, за Соц. Лагера, Франкизма и перспективите на Европейската Интеграция. И всичко започна защото хванах човека за канарче, както обичайно правя щом изпадна в тревясало съзнание, да му обяснявам нещо, надигайки се от пейката си с овързаните на ръцете си торби. За тия досадните тука румънски цигани и как ще ни прецакат, пък и за нашичките цигани и изобщо как ще подкопаят целият тоя проект за Евро-държава-цивилизация. Не само нашите родни братовчеди разбира се, но и целите пълчища крадци и просяци, импорт от цял свят, долазили тука в Мадрид от бродейте на Каракас, Рио де Жанейро, Тунис... Румънският циганин младеж ме заподозрява че говоря за него, сочейки го, както обичам да правя, но силно се надявам че си знае само румънския цигански. И цигарка ми даде човека испанец, дори без да му искам, а не че не бих му поискал. Бил той посетил на моята рождена година 1976 СССР и Румъния и България и апокалипсиси не съзираше той никакви. Абе изобщо и Просяк и Расист съм и явно обичам да очерням. И ето до какво татковинско прозрение достигнах, изложено в следващото ми стихотворение за българинът, към който тип поведенчески се причислявам:

Българинът е ама много...

Българинът е ама много
дълбинно
селски
див
народ
Съставен от:
ориенталски
хитреци
Начело с:
щастливи
подлеци
Надарени всички
с агресия
и ум
....
Нима аз съм глупав
Нима аз не съм бабаит
Разбирам се и питам
Тук в далечния Мадрид

/Ни в клин ни в ръкав - нали? Но себепознанието иде първо!/

Та посочих ви вече причините за моя гняв към собствената ми майка. Тези нейни грижи и притеснения са способни да смачкат като цедилка за плодове с каквито ме е хранила във вид на преснички сокчета докато порасна такъв голям, всичко като всякое едно вдъхновение, щастлива мечтателност, любомъдра отпуснатост, дръзновен полет чрез мотаене в орбитите на хрумванията в съответния контекст на предложилото ми се от потока на случващото се, което ще рече настоящият водопад на съзнанието ми, в който така радостно се къпя. За това ще се опитвам оттук нататък да се удържам само в прекрасно-прасковово-свежите, ефирно-водопадни, пръскавови облаци на струящата връз мен поема на Градинката.
Как да стане това? Но преди това обявявам антракт защото първо трябва да извърша едно малко лирическо отклонение в цветята и второ да нахраня и напоя малкия пернат, настанен от мен в изкуствено пластмасово гнезде от бутилка-безалкохолно, който навярно е гладен - чувам го как писука самотен на дървото. /За тези които се интересуват, ще отбележа че ще му дам оризчета взети от бара на Бар Негреско /Негърскичкия или Черничкия Бар/ и от чинията на една крайно възмутена мома-англичанка пийваща дотогава спокойно охладително на тротоарът-веранда към един скъпарски Бар-Ресторант, която на приказките ми за little bird нещеше да повярва./ Готово, нахраних душичко а след това си измих ръцете със сапун, днес за пети път на безценната чешмичка. Сапунът педварително го бях закупил /тъй като забравих моят в Албергето в сапунерката изпълнена с косми/ само за 75 цента, сиреч Лев и 20.
Душичко малкият пернат трябва да се храни по мое усмотрение през час. Нахраних го с трохички и с оризчетата загърнати в салфетка пъхната в джобчето на късите ми панталонки. Опитах се да му намеря на Душичко и нещо като Тлъсто Насекомо, както психопатски пише уж за най-малките читатели Радичков, но в Испания нема насекомо, ни муха, ни комар, ни кърлеж, може би поради невидими инсектициди /поради което навярно още не съм хванал кърлеж нито пък съм ухапан от комар./ Но тогава как да мисля за хранителния баланс на малкият пернат. Та нали неговите майка и баща от чието гнездо е паднал вчера са му доставяли богато и фино меню от насекоми които редовно пъхали в устичката. А аз тука само с трохи и оризчета да го храня и водица да му сипвам ловко в човчицата от капачица безалкохолно.
Ами ако не трябва да пие вода, ами ако стомахчето му се претовари от изкуствените хляб и ориз? Все едно да храниш 4-годишно дете само с хамбургери от Макдоналдс! /Както и ги хранят впрочем американчетата за да заприличат от малки на дебелаци - последен стадий от еволюцията човешка - инволюция илюстрирана, както би казал Тома Спространов с толкова находчивост в клипа на американската банда Fat Boy Slims, използващ еволюционното дърво на Дарвинизма за да си направи яка гаргара със социалните перспективи като такива. Или както аз ям само Русенско Варено и пия бира за да прецакам хептен черният мой дробец, иначе кротък вирусоносител на хронифициран от години Хепатит Б/
Опитах се да намеря значи насекомо, например листни въшки и най-сетне намерих малки въшчици с цвят на електриково тъмно-жълто, полазили върха на едно високо цвете, които Душичко уви не можа да погълне. Хапни си Душичко, хапни си листна въшчица, или прасковка, като тези 4 дет си купих за да си доставя нужните ми витамини след толкоз дена Русенско Варено. Но не може Душичко да ги глътне. Ами ако моят нов другар не издържи на туй човешко хранително меню на което съм го подложил! Ами ако, ами ако ... утре той се продриска? Ами какво да направя? Само мога да му пъхам в отварящата се с писък устичка с изтренирана ловкост каквото имам. Ох Душичко, ох Душичко... Ето аз от майка си по картата на Европа бягам, а тя, майка ми в мен е.
Следва стихотворението:

Майка, Баща в Мен

Майка, Баща в Мен

Майка ми в мен
е
във всички фибри на съзнанието ми
на жилите и прочие ми
и баща ми
тоже там
Те това са те гените
Те това е то възпитанието
То това е то Дадеността - Правилник - Закон

И сега аз седя в анонимната градинка
някъде малко встрани от центъра
на този град – напичаща са фурна
наречен Мадрид
за да се превърна неусетно
за едно малко, паднало от гнездото си
врабче
в баща закрилник
в майка хранителка
едновременно...

Като вас съм Бе мой родители
като вас грижовен
до пределите на фанатизма
с усмивката на френетизма
от двамата взел
Едновременно

Ето на, родителският ми инстинкт не на последно място ме отклонява от горе-заплануваната литературна дейност по представяне на хашишните си преживявания в предните два дни прекарани в малката градинка с удобната чешмичка тип модернистична. Но нали все пак себепознанието идваше първо!