автор: vboychev

Гласът ти идва сънен
и копнеещ
след дълга нощ
под мокрото одеало
изтръгва ме
от ежедневието вяло
и ме облива с тишина...
Сънувала си ме отново
прегръдки топли
нежни бесове
създавала си сомнамбулно
безкрайно топли светове
и дишала си
на съня ми звездите
вечните им страхове
за облачните часове в очите
за болните стенания на дните
за страстите погребани в ръцете
и пътищата вехнещи в нозете...
Гласът ти тихо ме целува
смехът ти ме прегръща пак
и вечно искам да те чувам
как искаш ме...
невероятно как...