автор: vboychev

Дали да я пусна
дали да отворя
самотна врата
пред нея
да отлети
да се рее в небето ми
тръпнещо
от нощни следи
да гони и птиците
тъжно забравени
все по на юг
ни лишават от песните
от тихата страст
на горите
от меката сласт
на сълзите
да стене изгаряща
в грешното ми слънце
да събира лъчи
за спасение
от тъмната ми душа...
Дали да я пусна...
Не, няма...