автор: algor

Там, в сънищата ми, живее някой друг.
Когато аз заспивам, той се буди.
За хляба аз се трудя, той гони пеперуди.
И все така: той там е, аз съм тук.
Той, другият, е по-добър от мен:
не го боли сърцето, няма грип и рани,
не лъже, не обижда, гълъбите храни,
излита с тях, от страх непобеден...
Неуловим, нехаен конник през света.
И цяла нощ се скита в райските градини.
Допускам, че се връща росен сутринта
от тайна среща с мъртвите роднини.
Жените го обичат, мъжете го ценят,
не иска никога пари назаем.
Той, главният герой на сън нетраен,
от сцената изчезва, щом блесне пак денят
и аз се втурна в делника си днешен...
Почти светец е той, а аз съм грешен.
Живее двойник в моята постеля,
но аз го храня, аз му плащам
сметките в хотела.