автор: algor

Кучето на дядо не очакваше смъртта.
Що ли знае кучето за битието?
Днес пролайва плахо, души с хремав нос пръстта
и безсмислено се взира към шосето.

Кучето не помни своя дядо, своя брат -
господаря си единствено запомни.
Как да проумее тъпия човешки свят,
в който има дворни, ловни и бездомни?

Да попита? Но кого? Отчаяния кон?
Или този глупав Дон Жуан петела?
Няма го човека, дал му някога подслон.
Глуха тишина от него го отделя.

И къде изчезват всички живи същества,
със които бе враждувало, дружило?
Избуява вечер ненаситната трева,
литва сутрин детското хвърчило.

Кучето от вчера не докосва ни храна,
ни вода. И към звездите тъжно вие.
Моли се на своя бог за ярка светлина -
тайните на този свят да му открие.