автор: rupani

Не е трудно да те ограбят. Седиш си на пейка, в малките часове на деня, някъде около бургаската гара; бил си достатъчно тъп, да изтървеш последния автобус за Созопол; четеш си една книга и до теб седи пиян човек с букет в ръце, и чака маршрутка.
Седиш си ти по потник и срязани дънки в нощния хлад, и си мислиш “Какъв пиян човек! Колко е мил!”
А той да вземе да те ограби!
Хукваш след маршрутката, но вече е късно. Пребъркал е чантата ти и е взел само документите - явно наистина е бил пиян, щом парите поне ти е оставил.
Друг случай...
Абе той първият още не е приключил! Симпатяга беше оня, един такъв брадат, дебеличък... пък аз после цял месец карах без паспорт! Странно ми беше, че съм жив, без паспорт! Цял месец бях господин Никой!
С умиление си спомням за този месец.
Друг случай. Забравих си чантата във влака. При първата командировка още. Документи имаше там, пари… служебни, паспортът ми, естествено -новият. И се сетих чак в къщи. И взех разстоянието до гарата за пет минути, вместо за десет. Но купето вече беше пълно с румънски цигани и те ми обясниха, че чантата ми я е взел един “господин ку браду” – с брада демек.
А и тоя изглеждаше един симпатичен такъв. Връщал се от Коми. Уж де...
И полицаите на гарата само вдигат рамене. И аз вдигнах рамене. И накрая отидох да си вадя нов паспорт. Вече знам, нали, че от един месец без паспорт не се умира.
Ама как напсувах “господин ку браду”! Три дена го псувах, мамка му!
А той да вземе да се появи на третия ден с един полицай, да ми върне чантата с документите! Три дена им трябвали на полицаите, да ме открият по адреса в паспорта! Даже парите не взе човека, за благодарност, а тях в службата ми ги бяха опростили...
Само се усмихна.
Само псувните си взе... господин ку браду.