автор: rupani

Странник се появи в квартала. Нахлу между блоковете в пълно бойно снаряжение – с яке на гърба, с чанта на рамо, с найлонова торбичка в едната ръка. Кварталът не му обърна особено внимание и продължи да се пържи на сутрешното слънце. Бурените обаче приеха странника резервирано.
Беше ли този човек способен да се изпикае в тях посред бял ден?
Имаше вид, като да не би се посвенил да го направи. Но за странника това бе краен вариант. Едно подходящо кафене му се видя подходящо.
В кафенето беше хладно. Жената зад бара не му поиска пари, само кимна с глава накъм предполагаемата тоалетна. На излизане странникът изгаси всички лампи, които беше светнал за да намери тоалетната.
Поръча си чаша мляко и отиде да го пие навън, под чадърите.
Седна на празна маса. На стола до него се настани кварталът.
На съседната площадка, на ръждясали кончета, закрепени върху ръждясали пружини си играеха деца.
Странникът нямаше никакво намерение да заговаря седналия до него, извади тефтер и започна да пише. Този квартал, той си го бе измислил преди време, за да има къде да живее една измислена жена. А жената тук я нямаше. Тя живееше в странника. Какво да прави сега с квартала, след като го видя истински?
Докато чакаше съдбата си, кварталът хвърляше по едно око на бурените. Те му бяха за красота, а в тази суша никой не се сещаше да ги напоява.
Дали пък да не сложи такса за тоалетната в кафенето?