автор: algor

На юг, на юг, мой двойнико крилат!
Да търсим оня носталгичен град,
където недовършен дом ни чака
и яворите шепнат песни в мрака.

Щом птичият ти поглед там съзре
едно анахронично минаре,
спусни ме сред античния театър -
възкръснал, неочакван гладиатор...

Там всеки камък, зид, прозорец знам,
приятелите, майка ми са там.
Трева расте над смешните ни драми,
над раните... Над гроба на баща ми.

Да тръгваме, мой двойнико крилат,
веднага към сънувания град!
Там мога да се върна от безкрая
и себе си отново да позная.