автор: veronique

Нима те е грижа за някой
                освен за себе си?
Нима не си искал Някой
                в нощите до теб,
                да прегръща сънищата ти?
Нима?!

И тази нощ е такава-
                безлунна и беззвездна,
                ...самотна.
И ме събужда още повече.
и не мога да заспя под пухена завивка,
                -да завия самотата си.

Самотата - и тя е като твоята, като неговата.
           Наша е!
           Познаваш ли я?
           Толкова лицемерна -
           се усмихва в погледа ти,
           после се скрива в сърцето ти,
           а ти я пускаш - смирен,
           да свие гнездото си.
Слаб си!

Обърни се!

Събуди се,
        моля те!

Прегърнал си празните ми спомени,
изслушваш търпеливо риданията ми,
а после обръщаш гръб на душевната ми скука,
за да се заровиш в собствените си болки - измислени.

A котките спят в нощите
на леглата на стопаните си,
защото и те се страхуват от самотата.

Аз не съм котка,
но точно сега ми се иска да бъда.