автор: algor

1.

Там, където са минали мощните багери,
само мъртва пустиня, етажи от смърт
и стадата на облачни сенки, налягали
да преживят безкрайния свой времевърт.

Тук-таме червенее се смляна керамика
и блести лунен лъч, от зрънца отразен.
Тъмнина е наоколо - траурна рамка
на пейзажа-мъртвило, сънуван от мен.

2.

Само глина и кал, и гробове в калта,
и каручки, огънати от есента.
Само стъпки на нощни неканени гости
пред портала от камък, отдавна залостен.

Бледи свещи потрепват в крайпътния хан
и търкаля се лунният дискос - обран...
Ръкопляскат покорно домашните птици -
хор охранени ангели след репетиция.

3.

Изоставено лозе - черни юмруци,
към луната навирени вълчи глави.
Безстопанствена кранта бавно накуцва
и след своите конски миражи върви.

Разкопана жълтее древна могила,
път се вие, забулен от нощна мъгла.
Тишината приижда, бавно застила
уморени от чакане прашни села.

4.

Получих в наследство парче от Сахара,
сега го засявам с нерадостно семе.
И сигурно с пясък ще пълня хамбара,
когато настане за жътвата време.

С какво ще нахраня червеното гърло
на алчната фурна, в която се будя?
Но ето - засявам укритото зърно,
надежда засявам и вярвам във чудо.