автор: dara33

Докато умираше размишляваше с какво бе заслужил привилегията да се роди и да живее. Не си отговори.
После се сети, че животът му прилича на огромна длан с пръсти, които никога не изпълняваха предназначението си. Изпита пронизваща болка, не защото умираше, а защото бе живял.
Напразно.

Когато умря един ангел долетя при него и го поведе мълчешком.
- Къде отиваме? попита Той.
- Долу - кимна ангела.
Изпита страх при мисълта, че го очаква вечен огън. Нищо, че бе умрял.
- А защо ангел ме отвежда? Не трябваше ли някой дявол? Или вие приемате каквито си искате образи пред душите ни?
- Всички сме ангели.
- А долу страшно ли е? Боли ли? попита той.
- Повече от страшно. Докато не научиш урока си.
- И той е? попита неразбиращо той.
- Да не живееш напразен живот. Хайде, напред! Раждай се!
После гласът изчезна.

Едно новородено изплака.