автор: LeoBedrosian

На Керуак, Нели и …

Движение,
бензин в кръвта и
тътена в ушите…
Скоростта реже
безмилостно дърветата
и безименни пънове
отново се разлистват
в огледалото…

Асфалта, черен,
напечен
и протяжно безкраен
изгаря грайфера на
гумите и ни
води от началото
към края…
и отново
от безпаметното минало
към неизбежния
happy end
във вихрен кръговрат.

Като в стар битнически
филм от шейсетте.

Ръмжащият мотор
обяздил стотици коне
продира стаеното безвремие
със гордия си рев.
И всеки нов оборот
ни подмята по пътя,
по безкрайната нишка
на живота.

Път, водещ към живот
и живот заради пътя,
две страни на една
и съща монета.

Скорост
към безвремие, безумие
към вечност и
безкрайност
раждаща нов живот,
нов, по-рационален
безименен живот.

По пътя…
там е истината.