Лесно е.
От баба го зная.
А тя от нейната,
а тя от пра пра мама.
Ситна, снежна брашняна.
Сладък нюанс.
Не повече от две.
Обикновено толкова са и яйцата.
При глад-двойно.
Мляко в шепи.
Всичко това се слива в еднообразие.
Чакаш да шупне.
И после-
да е горещо- малко преди да прегори.
Ако капне сълза-свисти.
Така се получава закоравяване отвън
и мекота в ядрото.
Формата е свободна.
Колкото да прилича на сърце.
И да е хрупкаво.
И...
къпиново сладко за внучката.