автор: didislava

Понякога сами редят се думите на листа,
като че кацват птици по прозореца
преди да е успяла мисълта да се избистри,
дочувам песента им във простора...

Не им диктувам как да пеят, само ги подреждам,
прелитат в близък полъх с мен крилцата им,
намирам в тях нестихваща утеха и надежда,
изплитам от мечтите си гнездата им.

Дори едно сърце да трогнат думите ми – птици,
дошли като предвестници на пролет,
щастлива бих била като човек, изпълнил мисия,
по своему с живота се преборил.