автор: ida

Изпълнител: Жо Дасен

За теб,
за начина, по който си красива,
за начина да бъдеш само моя,

за думите ти нежни и опиващи,
понякога отвеждащи ме в рая.
За теб,
за малкото момиченце свенливо,
и за това, че още си върховно,
във миналото тайните си скриваш,
за принцовете стари и чаровни...

Припев:
За нашия живот, за любовта ни,
за наш-те нощи и за наш-те дни,
за вечното завръщане на танца-
дете, дошло да ни обедини,
да бъдем във едно и аз, и ти.

За мен,
за тази лудост, дето ме изгаря,
за изблици на ярост срещу теб,
за моето мълчание, невяра,
необясними, без причина, ред.
За мен,
за времето, изгубено да скитам,
за качества, които са ти смешни,
за моите пороци поприкрити,
за моите палячовски копнежи...

Припев:
За нашия живот, за любовта ни,
за наш-те нощи и за наш-те дни,
за вечното завръщане на танца-
дете, дошло да ни обедини,
да бъдем във едно и аз, и ти.

За нас,
за спомените, още несъздадени,
за бъдещето и за настоящето,
за здравето, земята стара пази ни
и полудява бавно във пространството.
За нас,
за нашите надежди и илюзии,
за бъдещата наша първа среща,
за здравето на милиони влюбени,
приличащи сега на нас по нещо...

Припев:
За нашия живот, за любовта ни,
за наш-те нощи и за наш-те дни,
за вечното завръщане на танца-
дете, дошло да ни обедини,
да бъдем във едно и аз, и ти.

За теб,
за начина, по който си красива,
за начина да бъдеш само моя,
за думите ти нежни и опиващи,
понякога отвеждащи ме в рая.
За теб,
за малкото момиченце свенливо,
и за това, че още си върховно,
във миналото тайните си скриваш,
за принцовете стари и чаровни...