| Китарата се казваше Мария "Аз съм Мария. Жената на всички мъже.
И на мъртвите даже"
Борис Христов
Да си купим балкон. (С прилежащите спалня и баня).
Да се веят предателски срещу слънцето твоите ризи.
Някой ангел ще види, че до бяло са зейнали раните.
Да си купим балкон - с десет метра до Бога по-близо.
И мотор да си купим - неразчистени сметки със вятъра.
Досега те надбягваше, но от утре ще има да взима.
И ще вземе, любими, от доброто на всички приятели,
на които забравяме от високите скорости името.
Да си купим три риби. Не, прости ми това разточителство -
ще ги хванеш в реката - по-дълбока от нашето щастие.
И по-бистра от възторга, подпалил очите ми.
Ще платим с тези риби и страха, и случайните бягства.
Да си купим мълчание. Да си купим със рестото - слово.
И тогава, любими - който още обича - да каже.
Но онази китара няма как да си купим отново.
Тя изпя песента си - и за нас, и за мъртвите даже.
Публикувано от BlackCat на 08.07.2007 @ 12:12:19
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.96 Оценки: 31
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аСтрелката | автор: nickyqouo | 321 четения | оценка няма | показвания 31059 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
"Китарата се казваше Мария" | Вход | 39 коментара (85 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Китарата се казваше Мария от Ufff на 08.07.2007 @ 12:35:53 (Профил | Изпрати бележка) | Една свойска Мария! |
Re: Китарата се казваше Мария от ole72 на 08.07.2007 @ 12:37:02 (Профил | Изпрати бележка) | Много силно. Поздравления! |
Re: Китарата се казваше Мария от mattea на 08.07.2007 @ 12:56:26 (Профил | Изпрати бележка) | много красиво :) |
Re: Китарата се казваше Мария от templier на 08.07.2007 @ 13:11:06 (Профил | Изпрати бележка) | Една от най-тъжните гледки е подпряна на стената замлъкнала китара.Дори,когато не става въпрос за метафора. Болезнен стих... |
Re: Китарата се казваше Мария от regina на 08.07.2007 @ 13:31:12 (Профил | Изпрати бележка) | За какво ви е да я купувате?Тя си е вечна...някъде вътре, в дълбокото... |
Re: Китарата се казваше Мария от ElToro на 08.07.2007 @ 13:32:30 (Профил | Изпрати бележка) | Да си купим съдба! ( С неизменните грешки фатални).
Да грешим неведнъж, но да бъдем щастливи и в грях!
След проливния дъжд да събуем ботушите кални,
да си купим усмивка и да влезем в живота със смях...
|
Re: Китарата се казваше Мария от PaparakaPV на 08.07.2007 @ 13:35:29 (Профил | Изпрати бележка) | Онази изпя песента си, права си мило.
Но ще си купим нова....
Целувам те. |
Re: Китарата се казваше Мария от Veda на 08.07.2007 @ 13:46:32 (Профил | Изпрати бележка) | Не се осребряват ни тя, нито песента - а и как иначе!..:))
Но...до следващата и песен,
:)
почитанията ми!.. |
Re: Китарата се казваше Мария от joy_angels на 08.07.2007 @ 15:28:16 (Профил | Изпрати бележка) | Великолепно! Удоволствие през сълзи! Благодаря! |
Re: Китарата се казваше Мария от Meiia на 08.07.2007 @ 16:37:25 (Профил | Изпрати бележка) | Ех, пак нежно и жестоко откровение, помитащо и приютяващо, запомнящо се в знак, детайл, образ и като цялостно внушение!!!!!!! |
Re: Китарата се казваше Мария от rosy88 на 08.07.2007 @ 16:51:04 (Профил | Изпрати бележка) | "Но онази китара няма как да си купим отново.
Тя изпя песента си - и за нас, и за мъртвите даже.
Да си купим мълчание. Да си купим със рестото - слово.
И тогава, любими - който още обича - да каже."
Обичаааааааам те!
...и шапка ти свалям за стиха!
....
Във най-тъмният бит и на делника в тънката сметка
как пораства за полет сърцето отново не зная.
И до огъня свита на осем бода си очите със плетка
а китарите в мен зазвъняват и... пускат безкрая.
|
Re: Китарата се казваше Мария от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 08.07.2007 @ 18:18:25 (Профил | Изпрати бележка) | Много силно, мъдро и красиво,
почеркът е твой и ти отива!
Поздрави и късмет! |
Re: Китарата се казваше Мария от seso-sms-o на 08.07.2007 @ 19:30:13 (Профил | Изпрати бележка) | да си купим мълчание... със рестото - слово /Нямам думи!/ |
Re: Китарата се казваше Мария от biser4e на 08.07.2007 @ 20:39:13 (Профил | Изпрати бележка) | повече от красиво е...
и ме разплака...
|
Re: Китарата се казваше Мария от Jiva на 08.07.2007 @ 21:59:08 (Профил | Изпрати бележка) | всяка преживяност е незаменимост - винаги е ново, никога - от-ново (онзи афоризъм с "няма незаменими..." е прагматизмът на преходността) - а изпетите песни остават и в мълчанието (и за мъртвите даже)
...и продължаваш да пееш (не като ресто)!! |
Re: Китарата се казваше Мария от Kiart на 09.07.2007 @ 16:48:23 (Профил | Изпрати бележка) | Тази нощ сънувах, че са ми подарили китара. Не беше нищо особено, но достатъчна, за да се науча да свиря... Една си отива, друга се появява.
А за по-плиткото от реката щастие... едва ли което и да било щастие е по-плитко и от най-дълбоката река ;-))) |
Re: Китарата се казваше Мария от Prishylec на 09.07.2007 @ 17:42:31 (Профил | Изпрати бележка) | Преди време тя беше изискана. Но пристъпна фурия.
По запои юнашки бе искана. И я дърпаше всеки.
Всеки в мазния скут я мачкотеше. "А(свири)ве Мария".
И пияна тълпа се кикотеше. А в ръцете им "Леки". |
Re: Китарата се казваше Мария от natalina1970 на 09.07.2007 @ 18:51:55 (Профил | Изпрати бележка) | Силен стих! Много близък го усетих!
Поздравите ми!:))) |
Re: Китарата се казваше Мария от nafaka на 09.07.2007 @ 22:22:16 (Профил | Изпрати бележка) | И дъх на диви круши след този стих... :)
Поздрави!
п.п. Имам познати, могат да помогнат около покупката на балкона.;)) |
Re: Китарата се казваше Мария от pin4e на 10.07.2007 @ 03:18:58 (Профил | Изпрати бележка) |
най-после един хубав стих!
доживях го.
(значи си е струвало.)
Поздрав, ками! |
Re: Китарата се казваше Мария от Amar (amar4e@yahoo.com) на 13.07.2007 @ 23:25:43 (Профил | Изпрати бележка) | кристално чисто !!!
поздрави за въздействащата поезия , камик! |
Re: Китарата се казваше Мария от copie на 19.07.2007 @ 22:13:56 (Профил | Изпрати бележка) | Ками, съкровище, само ти можеш така се движиш между страховете и надеждите
Обичам да те чета, намираш ме в дълбокото :-))))))) |
Re: Китарата се казваше Мария от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 22.07.2007 @ 23:46:28 (Профил | Изпрати бележка) | Спокойно бих сложила три !!!
но не би...
Връщам се и го препрочитам от одеве стиха ти, Ками!
Майсторски клас имаш!!!
БРАВО!
:-* |
Re: Китарата се казваше Мария от Gonzita на 23.07.2007 @ 01:02:55 (Профил | Изпрати бележка) | Искам да си купя твоя талант на писателка-ама той е безценен!!! |
Re: Китарата се казваше Мария от rimopras на 24.07.2007 @ 16:12:04 (Профил | Изпрати бележка) | Не си купила балкон със зазидана врата, затова реката на китарата няма да пресъхне и риболовът може да продължава ако не вечно - почти...:) |
Re: Китарата се казваше Мария от Vesan (proarh92@abv.bg) на 31.07.2007 @ 12:59:11 (Профил | Изпрати бележка) | Великолепно! Истинска поезия! |
Re: Китарата се казваше Мария от marteniza на 07.09.2007 @ 14:58:35 (Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | Може ли да си прибавя това към любимите стихотворения за любимото ми име? Другите две са онзи стих на Б.Х., част от който цитираш и това долу, на Георги Рупчев.
АТЕЛИЕ
Влезе Мария. Между скици и сандвичи с шунка
ние играехме карти,
влезе Мария,
влезе безшумно.
Седем Марии по стените, една от статива
с нас я очакваха, влезе деветата - жива,
влезе, поникна с чадъра си мокър,
с палтото зелено, с лилавата рокля.
Като магия: влезе Мария,
влезе Мария...
Ох, как седяхме там,
малко пийнали, сухи и хубаво сресани,
как растеше димът и тежаха ръцете ни,
как светът се разместваше постепенно
учестен, безучастен,
стаен,
тънкостенен,
по лицата ни, позачервени и умни, избиваше влага -
Мария стоеше,
Мария на прага
и ни гледаше...
Господи.
Ние, седящите там,
като попукани глинени бюстове важни -
поколение:
синове без бащи
и бащи на синчета нераждани...
Беше кратко.
Влезе Мария. Тя каза: "Снощи починал татко."
|
Re: Китарата се казваше Мария от milcho на 06.12.2007 @ 18:19:45 (Профил | Изпрати бележка) | Имам китара която се казва Гренада!
Имам вино, имам сърце много грамадно!
Нямам кураж, нямам лодка със платна бели!
За да стигна до тези брегове каменни смели!
|
| |