Дните минаваха за Сташен,той чакаше с огромно нетърпение майка му да дойде да го вземе.Ноздрите му се издуваха всяка вечер с предчувствието,че и тази нощ тя пак ще му разказва за неговото истинско семейство.За баща му Никтоп и за сестрите му,Лесра и Грела.Слушаше и за обърканото дете,на което също му било много трудно ,защото децата му се смеели,а учените много го изследвали.Но майка му му описваше един по друг живот.
Огромни скалисти местности покрити с червена трева,жълто небе,зелено слънце и много усмихнати Прионки млади и хубави като него.Страшен бил вече на 16 години и хормоните му бушували също толкова,колкото и на земните момчета.Той още не бил споделил със земните си родители какво ги очаква и не знаеше как да им го каже по просто.
(следва)