автор: frezija

По повод продължителния дъжд

Най-после локвите си тръгват
надолу, бавно, към земята.
От седем дена се залъгвам
дъждът, че е от облак златен,
че влагата успокоява.
Че капките рисуват нежно
от седем дена настоявам –
каква безумна безнадеждност.

Един път само да си иде
водата, калната и рокля!
Един път само да изляза
и да не се завърна мокра,
тогава ще ти отговоря
на неизбежните въпроси.
Поглеждам се, каква нехайност –
от понеделник ходя боса!
Неделя е и си отиват
надолу, бавно към земята
проклетите до вчера локви.
Днес отразяват светлината!