автор: joro

Имам аз една колежка,
Тя е цял ден притеснена
Зная нейната болежка –
Чувства се недоценена.

Седнахме на бара снощи,
Аз поканих я на танци,
Тя се чуди и се пощи,
Гледа че не съм със ланци.

А стърча, въртя се лудо,
Чудя се какво да правя,
Не съм виждал таквоз чудо,
Мацка танци да оставя!

Най-накрая, за мой късмет
Реши тя да се съгласи...
Нещо май не мий на ред,
Но кво да правя – СВИРКАМ СИ!

София – В29
29.06.2007г. Един беден СИСАДМИН