автор: Wendy

Колко много пропуснати вЕчери!
Тихи нощи, изгубени в сън.
Гневни думи,на халост изречени.
Жива болка,натрупана вън.

Колко жалки самотни вечЕри
на обилна,но пуста софра!
Колко обич,до днес ненамерена.
Непрепламнала сутрин искра.

И измама,че с теб световете ни
няма никога да се сберат...

В тъмнината прозорец просветва
осветява най-крехкия път.
Нека боси да тръгнем по него.
Предпазливи.Стаени.Добри.

А Луната отгоре ни гледа
и в нозете ни ръси звезди.