Родена в огън и невинно чиста,
облечена с одежда от искри,
сложи гердан от пламъчни мъниста,
при мене доближи се и гори.
Ще пламна аз, когато те докосна.
Признания взривени ще мълвя.
Съдба си ти. Гори ме съдбоносно
и дай ми твоя дъх да уловя.
Да бъда въглен, който не изтлява,
роден за близост - теб да покори.
Прегърнем ли се - нека сме жарава
и любовта докрай да ни гори.
Целунем ли се - нека сме огнище,
в което нежно щастие пламти.
Горещи тръпки в миг да ни разнищват
и пламъкът легенди да шепти.
А в утрото, любовно уморени,
за заника жадуван да трептим...
Родена в огън - остани до мене
и аз ще бъда твой, неугасим...
(От "Стихотворения за влюбените")