Нима не чуваш как Сатаната свири на своята арфа в този мрачен час?
Нима не виждаш колко болка и омраза в себе си крия аз?
Нима си сляп и глух за всичко?
Нима не долавяш трепетът на моето изстрадало сърце?
Нима не усещаш вкуса на кръвта по леденостудените ръце?
Нима не чувстваш нищо?
Ах,страда моята душа!
Ах, нека да гори в Ада за туй,че повярва за миг на любовта!
Нека огън да изпепели всяко чувство в мен,
за да си върна низвергнатата чест някой ден.
Но този ден е далече, време има-
бъди щастлив сега с твоята любима.
Но знай, че някъде напред,
в бъдеще, в незнаен час
ще отмъстя жестоко аз
за раните, които ти с Кинжала на Наивната любов прободе в мен!
О,този ден ще дойде и тогава
в Бокала на Смъртта кръвта ви ще източа-
на теб и твоята кралица.
На кучетата страшна стръв ще дам.
Ах, нека лочат
на себеравните кръвта отровна!
Не може злобата моя прокобна
да беде описана с думи.
Не може болката страшна
да бъде изписана с букви.
Тая жажда за мъст не ще утихне,
болката в мен не ще затихне,
дорде не видя мъртви ви тела да се търкалят
и гарвани месата да отделят от бели кости.
Тогава всяка част от мене ще ликува
И всяко изчадие на Ада наравно с мене ще празнува.
Вампири и ангели в едно ще се слеят,
в хор сирени сред лета ще пеят.
Ще се родя отново като дъщеря на Луцифер и Лилит,
дарена с безграничната мощ да убивам.
За радост на новите си баща и майка
адските изверги с жестокостта си ще разсмивам.
Ще сея разруха, мрак, страх, ужас и гибел,
пирове адски с невинната кръв човешка.
Четирите Конника моя свита ще бъдат.
В моя план злокобен не ще има място за грешка.
Ще тържествува мрака най-сетне над тая земя проклета.
Ветрове ще я опустошават,
огнени езици ще я прегръщат.
Ще се сбъдне последната глава от Завета
и Бог ще слезе от трона вечен.