автор: gorski

В тихи градини, градини на бляна -
златна пътека от пясък и пяна;
греят в ливади, ливади горещи
на орхидеите тъжните свещи;
песен приспивна реката повтаря,
моите клепки затваря, затваря!

В тихите майски градини - без грижи
спят между храстите змейове рижи;
зашеметен от дъха на цветята,
смел еднорог е поспрял сред лехата,
спи и в очите му слънце се плиска,
китка от люляк в муцуната стиска.

Лъч в циферблата огромен залязва,
час вековечен стрелката показва;
райското Щастие там си почива
върху скала изравнена и сива...
После то мигом захвърля крилата
и се изгубва - щурец във тревата.

Пръска фонтанът, обвит във бръшляни,
струи пречисти, от слънце пияни;
а от басейна сред камъни неми
вихър внезапен току се възземе,
маха с крила и с гръдта си могъща
в цветен прах водните струи превръща.

Превод: Иван Вълев