автор: Lidda

От златния бряг,през седемте морета
Аз пьтувам-все напред
Но сега изглежда сьм непознат за самия себе си
И сякаш някой друг вьрши всичко-не аз

Затварям очи и мисля за дома
Друг град остава назад в мрака
Не е ли странно-нещо почва да ти липсва едва когато го изгубиш

Така че разбери
Не си губи времето да тьрсиш пропилените години
Вдигни глава и се бори
И осьзнай-живееш в златните години

Много време имам и мисля за теб
Не мога да облекча болката толкова лесно
Когато не намираш думите,е трудно да преживееш деня
Ще ми се да плача и да махам с рьце


Така че разбери
Не си губи времето да тьрсиш пропилените години
Вдигни глава и се бори
И осьзнай-живееш в златните години