автор: haramia

да съберем трохите, вълшебнице
днес
ловките пръсти на душата ми
хранят врабчетата с умалителни
раздават вълнени чувства
и нежни пуловери
на бивши любовници,
бездомници
и луди
от това не омекват снежинките,
но ти не спирай да плетеш

разплакахме магиите, вълшебнице
полунощни са жените ми и
всеотдайни
обичат ме на час, на два,
понякога безплатно, но винаги
с безшумен сняг в очите
и с надежда
прозрачната пантофка на деня ми
да им е съвсем по мярка

болен е цинизмът ми, вълшебнице
достатъчна остатъчност
с тенденция за себефобия, ми казаха
лесно е да ми повярваш – тъмно е
езикът ми отглежда пластмасови цветя
за многократност
губещата карта е една и съща
и няма заек под цилиндъра
на грохналите обещания

останаха ли ни трохи, вълшебнице
днес не съм на фокус
и не правя фокуси