Отива си денят, нощта припира
и чука по прозорците с ръка,
със свойта песен вятърът заспива-
оставам със китарата сама.
Дали съм аз? Или едно момиче,
завърнало се в спомените пак
към бурните, горещи южни нощи
към звънкия и див китарен смях...
Не, няма лято, няма ги и слънцето,
морето, седемцветната дъга...
В незримото дихание на тъмното
сама съм... със китарата сама.