автор: Hemu

Сред цветната градина
сутринта рано си стоях,
край дома момък мина,
да ме поглежда, видях.

Крачки леко позабави,
стрък държеше в ръце,
бързо цветето остави,
дума без да ми рече.

Цветето в ръцете взех -
голям жълт слънчоглед
усмихна момино сърце,
също като мъжа напет.

Кой бе този мълчалив,
добър момък, не видях,
стори ми се и работлив,
по осанката го разбрах.

Понеделник това стана,
във вторник се повтори,
седмица, все по зарана,
ни веднъж не проговори.

Пък в неделя на хорото
(къде всички, там и аз),
звук достигна до ухото -
мил, топъл мъжки глас.

Срещу ми, ерген познат -
бати Пенко, стои до мен,
от години бе в друг град,
върнал се, един променен.

- Бати Пенко, кога дойде,
кажи, що ново по света?
Нямаше те година, две,
много време бе в града.

- Ано, добре съм те открил,
дар ти нося, какво, не знам!
Зад гърба си съм го скрил,
досети ли се що ще ти дам.

От малка съм нетърпелива,
погледнах, любопитна бях
зад гърба какво ли скрива...
Седми слънчоглед видях.


13.06.2007г - обещано на шега