автор: spekulant

Безкрайна синева се простираше пред дивата гъска Петя. Планините, надиплени под нея, моретата и виещите се към тях реки, биха я впечатлили, ако не й пречеше дебелия слой сметанова облачност между пейзажа и височината на полета й.
Капацитетът на гъшия мозък също стоеше между нея и естетиката и спокойно можем да отбележим, че ако гъската Петя беше момичето Петя, щеше да се заинтригува и от сиво-сините кълбета, обвити в нишки мъгла. Въпреки че разликата между двете Пети още не е убедително научнообоснована.
Архангел Михаил летеше кротко с мощните си криле. Мечът не бе с него – тук горе демони не припарваха. Той забеляза металния проблясък. Не беше нормално метален проблясък да се намира в този слой на атмосферата, камо ли да лети, вместо да пада. Ангелът се намръщи и се понесе шумно натам.
- Твърде далече отиват – каза той на гъската, докато внимателно сваляше пръстена с орнитоложко означение от крака й. – Да ти вадят паспорт и на тебе.
Той пусна уплашеното пернато и пое към офиса. Дивата гъска се почувства максимално несигурна – двукраките копеленца вече разполагаха с крила! Божеството летеше замислено към кантората, тя – панически към езерото.
Не му се срещаше с осъдителния поглед на Свети Петър, затова прехвърли със скок стените на Рая и разпъна криле в полет надолу с крака, очакващи сблъсъка с повърхността. Могъщата му походка по навик го поведе към Облак N 9. Колегите му се правеха, че не го забелязват, само Архангел Гавраил го дръпна зад струите на приказния фонтан.
- Михаиле, спри се бе момче, няма да я бъде тая, дето си я намислил.
- Спокойно – изстреля Михаил припряно.
- Шефът всичко вижда – поклати Гавраил показалец.
Михаил се отскубна от препоръките на най-добрия си приятел и влезе в своя офис направо през прозореца. Индулгенции бяха разхвърляни навсякъде из охолното помещение, а по канапето от небесен пух плуваха две-три пера. На пирон, забит на стената, висяха четири резервни ореола. Божият душевадец свали ядосано светещия обръч от главата си.
- Еми ето – избелял е – каза си сам, след което нахлузи онзи, за който току-що се бе пресегнал. После се зае да приглажда перата си.
В този миг всичко смирено и богобоязливо зад райските двери замръзна на място :
- Михаилеее!..... – прогърмя гласът Господен.
- Пресвета Дева Марийо! – прошепна Михаил. – Началството се разсърди.
Ангелът излезе гузно и неуверено запърха нагоре към блясъка на директорския офис. Останалите хвъркати го зяпаха стреснато, а Гавраил клатеше критично глава. Вестителят посочи резиденцията на Бог, после дясното си око, после Михаил. Душевадецът продължи смутено към покоите на дядо Господ.
Нямаше начин да не забележиш тези облечени в мрамор колони, държащи тежкия златен покрив. Излети от благородния метал, на преден план излизаха игриви ангелчета, измъчени светци, кротки овчици…цялата Библия. Архангелът изкачи белите стълби, а когато влезе през масивния портал, лъщящият под хвана отражението му. Вътре в Божия палат цареше обширен хлад.
Искрящото изящество на сарая за Михаил можеше да значи единствено неприятности. Стремежът на Сътворителя към съвършенство му бе създавал невероятни проблеми, пък и самия той сега бе попрекалил с авантюрите си. Ангелът закрачи с леко настръхнали криле към масивния трон на мениджъра. Отново щеше да има разговор с краката, а ако си по-набожен – с Краката.
- Да, Всевишни? – изпя Михаил.
- Цвете! – чу се някъде от облаците, криещи тялото Господне от кръста нагоре. – Цветенце!.....
- Тя обича цветя…
- Михаиле, та тя е клиент бе!..
Нямаше да бъде лесно.
- Никога никакви връзки с клиенти! Никога! – дълбокият плътен глас ехтеше в ефирната зала.
- Съжалявам, но вече не се контролирам.
- Ама… - тялото се наведе напред и ръката за пръв път се показа, подпряна на коляното. – Ама виж колко ангелки има около тебе. Ти си на пост отговорен, хора трепеш, души вадиш – всяка би те харесала. Някоя от ангелите. А оная долу не е ангел.
Михаил забави отговора си. Замисли се върху последното.
- Или кво, ангел е, така ли? Леле, смъртна, толкова е патетична. Даже й забравих името.
- Ангелина.
- Ще се ебавкаме, а?
- Ти пък какво разбираш? Даже не си даваш сметка какво си създал.
- Абе ти…
- Чшш, пичове, тва е моя разказ, аз го разказвам, аре стегнете се. Нали знаете един преждевременен потоп колко би ви опетнил репутацията.
- Сори, разказвач.
- Извинявай, разказвач.

Господ Бог и Неговия помощник се успокоиха, станаха някакси по-човечни един към друг и започнаха да мислят начин за измъкване от ситуацията.
- Добре де, Ти решаваш кой кога ще мре, не може ли да изкомбинираме нещо? Тя е добра християнка, няма как да иде долу при конкуренцията, какво й пречи примерно утре да я блъсне някоя кола? Даже си мисля за една добре сложена канонизация.
- Пфф…знам ли…
- Аре де, другиден черпя амброзия.
- Абе…въобще къв е тоя изтъркан сюжет? Ангел, влюбен в простосмъртна…Клише!
- Абсолютно клише!
2072 година. Третото възраждане на мюсюлманския свят е в разцвета си. Исляма бързо се доказва като световна религия, единствените бастиони на християнската вяра остават окупираното Московско княжество, македонската колония на Юпитер и части от Северна…
- Еее, добре де, добре.
- Спираме, спираме.

* * * * * * * * * * * * *

- Затова ти казвам – нищо не ти пречи да уредиш едно бързо преселение на душата й в Рая. Така ли е – обърна се Михаил към Бог Дух, който явно беше някъде отдясно на него. – Така е.
Бог Дух представляваше топка материя, която можеше да си позволи наред с пребиваването във всеки изряден правоверен, да се рее из небесното царство. Невидима, разбира се, поне по земните стандарти. И си джитка такъв. Пич.
Господ мълчеше.
- Иначе ще се наложи по цял ден да ходя долу преобразен, ще закъснявам за работа, ще се мъчат грешниците в предсмъртна агония, преди да ги спася от мъките им.
- Значи искаш да доведеш мирянката в божествения жилищен комплекс – каза най-после дядо Господ.
- Така ще бъде най-добре за всички.

* * * * * * * * * * * * *

Архангелът вече се прибираше доволен вечер след вечер при нея. Бог Дух се носеше насам-натам из…обратното на Ада(нямам повече синоними за Рай). Господ Бог седеше тежко на своя трон.
Гъската Петя се озърташе диво, скрита в тръстиките.

А разказвачът…разказвачът се чудеше жилищния комплекс на божествата ли описва, или собствения си божествен комплекс.