заради dia_mia
Има нещо в ритуалите, което сближава турското кафе с английския чай и бразилския шоколад. Бавността. Специалната блажена леност.
Знаеш, турското кафе не се връзва с Турския марш. Жизнерадостното моцартово Rondo alla turca или едноименните бетовенови танцувални "удари" из "Руините на Атина" внушават спешност на удоволствието. Все пак има нещо, което ги обединява- ободряването.
"Някои го предпочитат горещо"? Именно. Горещото турско кафе е бавно кафе. Сутрешните маршове са аеробика. Затова: преди работа а ла турка за слуха, след работа- за вкусовите луковички.
Полунощното кафепиене е отделен ритуал. Там сладичкото" солла сИ сол дО-сол, сол ла солфа мИими" ще прелее чашата, а широкото "мИи сол-сол, мии ре доооо" на Дворжак би я напукало по стените.
Предлагам ти сложен балет върху неполираната утайка. Или валс. Хайде- раз-два -триии, раз- два -триии, но бавно, бавааавно...
Всъщност не разбирам от английски чай.