автор: karnaval

седнах спокойно на дивана и разпуснах коси , знаех , че дори и да имам обяснение за напрежение немога да го игнорирам с простички фрази и съждения -защо ли да опитвам ......знаех , че отново ще съм за пореден път виновна , за това си стоя и не мислех за нищо , ама за обсолютно нищо .
Тогава усетих неговият пронизващ поглед и изпънатите до скъсване нерви .
Незнайно от къде се появиха на показ , тъй дълго таени и крити .Даже и незнам как успях така да го вбеся , ама и не исках -просто стоях и не казвах нищо и нищо не правех -искаше ми се веднъж и аз да не съм виновна .
Неговото хладно държание ме караше да се чувствам ничия , дори и да знаех , че ме обича много и с това си поведение се опитва да ме накаже , пак неможех да си намеря място -сега беше трудно , сега трябваше да му покажа какво всъщност съм в живота му или по скоро да усетя , че той ми намира място в своя тъй подреден и удобен живот ...
Така и неразбрах много от нещата които истински ме вълнуваха и които исках да знам за него , вече месеци се боря да отворя затвора в които живее и да открехна онози затворена врата , на неговите спомени , борейки се с него , се боря и с себе си -ще успея ли един Господ знае .
От мига в който го видях , оново силно и стряскащо излъчване изпълни всичките ми сетива -изтръпвах щом бях заплашително близо до него , едно странно усещане , на сила и страст , власт и нежност , сякаш всеки път ме обгръщаха и ме караха да се чувствам нежна , женствена и по красива от всякога -чувствах се себе си , намирах себе си чрез него .
Сблъсъка на строгите ни нрави обаче ни изиграва лоша шега , вечно търсещи натури и в вечен противовест със целия свят , вечните рицари отстояващи своето верою-някак все се разминаваме в делника и все сме далечни и самотни -въпреки физическата близост , с души празни и лишени от емоции -събира ни смеха и радостта на децата ни и тяхната детска безгрижност .
Сякаш цял живот си търсил един човек и когато го откриеш , той вече не е това което искаш , не е това което си си мечтал не е и това от което можеш да се откажеш лесно , защото всичко през което минаваш с този човек , не можеш да направиш с никой друг , нито една радост няма да е радост ако не е споделена с него , нито една тъга няма да отмине лесно ако той не е край мен и не ме гушне и стопли сърцето ми само с поглед .....
Той е нещото от което имам нежда за да съм жива , за да съм себе си , за да съм жена -със него аз дишам и живея .
Благодаря ти !