автор: jonkata

/предизвикано от 0805/

Защо
до думи от мастило
го докарахме?
Така искрят
окъпани брезите.
Усмихват се,
но крият смисъла.
Не спряхме да им се порадваме -
по чужди предписания
си пазиме очите.
Висят
обсебени от себе си
въпроси,
а отговорите им
в миши дупки
страховете си преглъщат.
И тихо ми е
до безпаметно,
единствено на грешните
тревогите са сити.
Не се обръщам!
Светулки са
сълзите на липите.