автор: selena

II.2006


През деня съм светла -
огрявам всичко, което поискам,
сътворявам с пръсти
едва забележими
малки
трептения.
Надниквам в очите на хората,
като пиърсинг на веждите им оставам.
Завъртам се сред хиляди истории,
зашеметена колко невидимо дълбоки са -
винаги готови да те удавят.
През деня умея да бъда.
Доизкусурявам невъзможно грозното
и доизмислям красивото.
Само през нощта ми проличава
колко съм пушила,
как съм никоя,
най-вече,
колко те обичам.